Начало Музика Концерти Японски краутрок за Украйна
Концерти

Японски краутрок за Украйна

Цветан Цветанов
22.06.2024
477
Хироки и Сара Ода

Разговор с Хироки и Сара Ода от авангардното дуо heavenphetamine преди първото им кратко турне в България на 23, 24 и 25 юни

Хироки (клавири, вокали) и Сара (барабани, вокали) са заедно от 2010 г. Създават групата heavenphetamine някъде към 2018 г. в Токио и след два кратки албума и турнета в Австралия и Нова Зеландия решават да се заселят в… Грузия. Свирят и записват новата си музика основно там, освен когато не са в Украйна, където имат много приятели, местни музиканти, и откъдето и тръгва проектът им NOM (Not Only Money) с концери за набиране на средства в подкрепа на пострадалите от войната. Първото им турне с NOM е осъществено само няколко месеца след нахлуването на руските войски през февруари 2022, а през 2023 г. следват още две. В този формат Хироки и Сара са на сцената заедно с украинските музиканти Евгений Корол (електрическа китара) и Кира Кремпова (флейта).

Корените на музиката на дуото са интересно съчетание между влияния от всякакви сфери – от „Бийтълс“ през психеделик и прогресив рок до японските популярни жанрове J-поп и J-рок. Критиката ги определя и като постпънк, и като краутрок (нека не забравяме, че една от основните фигури в това иначе немско течение в музиката е отишлият си тази година Кенджи „Дамо“ Сузики, ако потърсим японската връзка тук), но тук са още духът на „Нирвана“, „Грийн Дей“, „Офспринг“ и всички други „тинейджърски неща“, които Хироки е слушал като малък, както и японската филмова музика, класическа, но и съвременна.

С концертите си в Пловдив, София и Велико Търново, съответно на 23, 24 и 25 юни, heavenphetamine стават част от дългата традиция на „Аларма Пънк Джаз“ в представянето на съвременни японски групи и музиканти. Дотук, припомняме, в концертите на „Аларма“ са участвали артисти като Тацуя Йошида, Acid Mothers Temple, Йошио Мачида, Дамо Сузуки, Джунко Уеда, Tengger, Тацуру Араи, Бай Харуо и др.

А разговорът ни с Хироки и Сара започва от историята на заселването им в Грузия…

Хироки: Вече имахме идеята да работим като група някъде извън Япония и проверявахме къде това е възможно… И Грузия ни излезе като вариант за такова място, където лесно може да се пребивава за по-дълго време. Нищо не знаехме за Грузия в началото, но когато попаднахме там, установихме, че мястото и хората са много приятни, а има и доста интересна музикална сцена.

Тази сцена винаги е била отворена и за хора отвън. Тук се сещам за британския пианист и автор на песни Ник Хъдсън, който се премести в Тбилиси по време на пандемията. Също от години там живее американският мултиинструменталист и експериментатор Кристофър Манинг… Знам, че след започването на войната много хора избягаха точно в Грузия…

Хироки: Да, Кристофър Манинг е наш приятел. Иначе не са много украинците, спасили се в Грузия, но има много руски музиканти, несъгласни с политиката на Путин и войната, които са били преследвани за антиправителствена дейност и са избягали в Грузия като дисиденти.

Вас ви намираме в Киев за това интервю. Имате вариант на групата и с украински музиканти и подкрепяте украинската кауза с поредици от концерти. Дошли сте в тази част на света в много особен момент – към края на пандемията и преди войната да избухне.

Хироки: За първи път бяхме в Украйна два месеца преди началото на войната. Имахме концерт. Тогава много си паснахме с хората тук и ни се прииска да поостанем. Но войната започна…

Сара: Войната започна, но в Украйна вече имахме много приятели и те постоянно ни канеха да свирим заедно…

Хироки: Усещането навсякъде около теб да има война изобщо не е приятно, но самите украинци са много благодарни, че хора от другаде са дошли там специално за тях и искат да свирят за тях. А това и на нас ни дава енергия да продължаваме да го правим.

А как войната повля върху начина, по който създавате музиката си?

Хироки: Да, музиката ни беше много силно повлияна от избухването на войната. Пеем на японски, но текстовете на някои по-нови наши песни са пряк резултат от войната.

Как изглежда Киев днес – през юни 2024, през погледа на двама чужденци, които вече не са и чак толкова чужденци?

Хироки: Първо, днес (интервюто се провежда на 12 юни: zoom мост между София и Киев, б.а.) времето е много лошо – духа силен вятър и вали дъжд. През нощта имаше сирени, но понеже времето е лошо и вятърът е силен, сирените не се чуваха много силно и можеше да се спи. Преди около седмица токът прекъсваше многократно. Последните няколко дни е по-спокойно и почти няма прекъсвания на тока… Украинците се опитват да живеят нормален живот и дори вчера бяхме на пикник с приятели. В разговорите обаче постоянно ставаше дума за някой приятел, който е отишъл на фронта, за събиране на средства за купуване на дрон, за това, че може би самите те (хората на пикника) трябва да направят нещо…

Сара: Войната в момента е всекидневието, сляла се е с всекидневието. Да, хората ходят на пикник, но темата на разговорите между тях е войната.

Вашите приятели там по-отчаяни ли са днес, или някаква надежда за край на войната все пак прозира?

Хироки: Почти няма хора, които да смятат, че войната ще свърши скоро. И ние не мислим така. В момента, както знаем, мъжете не могат да напускат Украйна. И като си помислим, че в осталия свят, поне в Европа, продължава да си тече един мирен и спокоен живот, Украйна сякаш е отрязана, изключена от света. Ето, дори само границата с Полша да преминете, няма сирени, токът не спира, вечер хората могат да излизат да се забавляват… А тук това е напълно невъзможно – сякаш Украйна съществува в съвсем различно време.

Групата ви е създадена още в Япония. Там имате и трети музикант. В проекта с украинските музиканти сте четирима. Каква е разликата в динамиката, когато сте само двама и когато сте с още музиканти на сцената?

Хироки: Естествено, че има голяма разлика, когато сме само двамата. Напълно завършена комбинация сме двамата, за да създаваме нашата музика, но пък обичаме понякога да се присъединяват и други хора и в тези случаи интересното е изненадата какво ще добавят те.

Вече три години сте в Грузия. Същите хора, които дойдоха от Токио през 2021 г., ли сте днес?

Хироки: Сегашните ние и предишните ние сме напълно различни хора. Като дойдохме в Тбилиси, в началото беше доста трудно, но опитът беше много ценен и задоволяващ и ако днес срещнем старите си Аз, бихме им казали: „Задължително излезте от Япония и пробвайте да работите някъде другаде по света“.

А връщате ли се понякога все пак?

Сара: Още не сме. Искаме да се приберем за малко – но не за да живеем там, а като туристи.

А може би и като „чуждестранна“ група на турне?

Хироки: Бихме искали да свирим там, само че в Япония е много трудно да имаш доходи от свирене на живо.

Eдин от първите ви кратки албуми, записани още в Япония, се казва Post-Internet. Какво следва след интернет в нашия свят?

Хироки: Труден въпрос. Не помня как и защо измислихме точно това заглавие на албума… Мисля, че беше точно когато Тик-Ток стана много популярен. Както знаем, интернет има както положително, така и отрицателно въздействие върху нашия живот. Много хора комуникират само през интернет. Ние самите открихме начините да дойдем тук именно през интернет. Така и се свързваме с много наши приятели… Но всъщност посланието на албума е, че е по-важно да общуваме и на живо помежду си, а не само онлайн. Не виждам вариант, в който интернет да изчезне – не е това идеята, а по-скоро, че е по-важно да запазим човешкия контакт помежду си. Интернет е като ножицата (от една трудно преводима японска поговорка, б.а.) – в зависимост от това кой оперира с него, той може и да реже, може и да не реже.

От вашата култура какво сте взели и развили в групата? Япония не е изолирана от света и съвременните жанрове навсякъде по земното кълбо си влияят – но можем да кажем, че има специфики на японската школа и в нойза, и в джаза, и в психеделик рока…

Хироки: Що се отнася до японския ъндърграунд, нойз, пънк, когато слушам такава музика, я разпознавам като много добра. Но не съм слушал много от нея. По-скоро бих казал, че сме повлияни от по-класически музиканти като Хибари Мисора (певица, живяла в периода Шова, който е между 1926 и 1989 г.) или композитора от филмите на Студио „Гибли“ Джо Хисаиши.

Като споменавате Студио „Гибли“, вие самите, когато свирите вашата музика, представяте ли си нещо ярко визуално?

Сара: Не е толкова до появата или отсъствието на образ, който да си представям. По-скоро хубавото е, че самата музика и тялото ми ставаме едно.

А импровизирате ли на концерти, защото музиката ви го предполага?

Хироки: Самите пиеси са написани и не са импровизационни, но всеки път поне половината от всяко парче се оказва импровизирано на сцената и се получава различно.

Името на групата ви как се появи?

Хироки: Няма някакво много дълбоко обяснение. Звучи като съответната субстанция. И може би идеята е музиката да носи същия екстаз на публиката, само че без наркотични вещества.

Нещо като Lucy in the Skies with Diamonds на „Бийтълс“ или име на пиеса на Acid Mothers Temple?

Хироки: Да, добре казано. Благодарим.

превод на интервюто Милица Минева

Хироки и Сара ще представят heavenphetamine на три концерта в България – на 23 юни (неделя) в Bee Bop Café (Пловдив), на 24 юни (понеделник) в Зала „Сингълс“ на НДК (София) и на 25 юни (вторник) в „ТаМ“ (Велико Търново). Началният час и на трите концерта е 21 ч., като в Пловдив на сцената преди тях ще излезе група „стрЪк“, а в София и Велико Търново ще има пред- и афтърпарти със съвременна азиатска авангардна, ъндърграунд и DIY музика (селекция на „Аларма“).

 

Цветан Цветанов
22.06.2024

Свързани статии

Още от автора