Портал Култура представя късометражния филм на Йордан Михайловски в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„10 метра и нещо“ (2019), режисьор и сценарист Йордан Михайловски, оператор Александър Кръстев, продуцент Бояна Йорданова. В ролите: Георги Златарев, Елица Костова, Емил Котев, Нели Монеджикова
Границата между действителността и абсурда не винаги е толкова ясно очертана. Когато парадоксът стане норма на реалността, в която живеем, то е невъзможно човек да не изпадне в безизходица. Особено ако говорим за институциите в държавата. Кога правото спира да изпълнява своите функции към обществото? Подобни мисли предизвиква дебютният филм на режисьора Йордан Михайловски „10 метра и нещо“, с който той печели конкурса 355 на Фондацията за изкуство „Стоян Камбарев“. Филм, който представя по проницателен и хумористичен начин изгубената основа на обществения договор и естествените права.
Още в първите кадри се срещаме с главния персонаж – височинния работник Лъчезар (Георги Златарев), който се оказва недобре защитен и полита от покрива на една сграда. Проблемът обаче е бил в точката на укрепване на самата сграда. Оттук започва приключението на героя. Сюжетът проследява тягостното му движение от една стара, тясна и потискаща чакалня в друга, за да може да получи парично обезщетение за трудовата злополука. Лъчезар следва законовата уредба и е изпълнил своите граждански отговорности, затова смята, че би трябвало да получи помощ в замяна. Реалността се оказва различна. Към която и институция да се обърне, той е посрещан с куп абсурдни аргументации, накрая служителите обясняват, че няма как да му помогнат. Вместо със състрадание и разбиране, бюрокрацията го изпраща с една и съща реплика, която би трябвало да го разведри.
Светът, представен във филма, не се колебае между абсурда и реализма, а развива посвоему абсурдността в бюрократичната действителност. Макар и да борави със собствена логика, тя плашещо много напомня на реалността, в която сме потопени като граждани. Институциите не предлагат помощ на индивида, а по-скоро го подчиняват на своя алгоритъм и канцеларщина, които не вникват в проблема на съответния човек, а го банализират. Като в прокрустово ложе го свеждат до някакво предварително установено правило, точка, алинея в книгата на закона. Ако случаят не отговаря на стандартните рамки, изпада от погледа на институциите. Така бюрократичната система впримчва човека в нелеп трагикомичен кръг, който потиска вярата, че законът трябва да го пази. Този аспект на историята намига към произведения като „Процесът“ на Кафка или „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.
Филмът е създаден само за пет дни по време на състезанието за Наградата 355 на „Фондация Камбарев“.
Виктория Димитрова
