Начало Сцена Опера 100 години Калас
Опера

100 години Калас

Соня Александрова
13.12.2023
3709
Мария Калас, 1958 г., фотография Уикипедия

Флоренция, специално за Портал Култура

През голяма част от отиващата си 2023 г. светът честваше 100 години от рождението на Мария Калас (1923–1977). В нейна чест от юли до септември се организира престижното международно събитие „Калас 100“ – 100 години в 100 минути. Турнето имаше четири етапа – Ню Йорк, Виена, Прага и четири италиански града – Флоренция, Таранто, Висенца и Милано. Участваха утвърдени световни изпълнители. Проектът проследи артистичното и личностното развитие на гръцкото сопрано.

Коя е Мария Калас? Родена в Ню Йорк през 1923 г., Божествената, както я наричат ​​нейните почитатели, е дъщеря на гръцки имигранти, променили фамилията си от Калос на Калас. Започва да учи пеене на 7 години. След развода на родителите си Мария, майка ѝ и сестра ѝ се завръщат в Гърция. Певческият талант на младото момиче е забелязан веднага. Тя започва да учи пеене с много упоритост и решителност, за които след години ще каже: „Искам да постигна най-доброто във всичко. Искам изкуството ми да бъде ненадминато“.

Дебютира в театър „Олимпия“ в Атина през 1939 г. в „Селска чест“ на Маскани. Следват различни успехи в родината, но няколко години по-късно, когато пристига в Италия, тя получава голямата си слава. Годината е 1947 г. Мария отива във Верона, за да открие новия сезон на Арената с „Джоконда“ от Понкиели. На 30 декември същата година Калас дебютира във Венеция, в театър „Ла Фениче“, в „Тристан и Изолда“ на Вагнер, следва „Норма“ на Белини във Флоренция – роля, която ще бъде неразривно свързана с цялото ѝ творчество. Повтаря я в Миланската Скала, където дебютира с „Аида“ (1950) на Верди. Там в 1955 г. започва сътрудничеството ѝ с режисьора Франко Дзефирели, който участва в постановката на „Турчинът в Италия“ от Росини. Присъстващият сред зрителите поет Еудженио Монтале отбелязва: „Публиката почувства, че е изправена пред интерпретация, премислена във всеки детайл“. Калас отново е в „Ла Скала“ с „Травиата“ на Верди, поставена от Лукино Висконти, който казва:

„Всички бъдещи Травиати (…) ще имат частица от Травиата на Мария. (…) Бъдещите Виолети ще бъдат Виолета-Мария. В изкуството е фатално, когато някой учи на нещо другите. Мария обаче го постига“.

Славата на Калас и нейният личен живот са зорко следени от папараците, които непрестанно ѝ досаждат. Те нямат търпение да разберат нови пикантни подробности. Самата тя, вече пред залеза на кариерата си, осъзнава, че гласът ѝ не е това, което е бил, и трябва да се справя с неочаквани трудности. През януари 1958 г. е принудена да спре изпълнението на „Норма“ в Римската опера след първото действие в присъствието на президента на републиката. „Какво мога да кажа в своя защита? – коментира тя, предупредих, че не се чувствам добре, и попитах кой може да ме замести, но ми отговориха: „Никой не може да замести Калас“.

Калас във „Весталката“ на Спонтини, 1954 г., фотография Уикипедия

През следващите години постепенно изоставя операта, участва само в антологични концерти. В Скалата, където е кралица в продължение на години, пее за последен път през декември 1961 г. и това е може би най-съвършената ѝ Медея. Писателят и публицист Дино Будзати, присъстващ на спектакъла, си спомня: „Тя беше красива. В един момент (…) се хвърли на земята и остана неподвижна. (…) Никога не съм виждал жена да лежи на земята с толкова стил и елегантност“.

Най-накрая Калас се оттегля в Париж и рядко напуска дома си. Провежда майсторски класове в САЩ, придружава своя приятел тенора Джузепе ди Стефано на последни турнета, които остават в историята като ценни и вълнуващи документи.

Божествената е пяла на сцените на всички най-важни театри в света – от Операта в Париж до Метрополитън в Ню Йорк. Изкуството, успехът и светският живот се преплитат в битието на Мария. Тя влиза в историята като икона на стила, а в края на 60-те години е в списъка на десетте най-елегантни жени в света. Ленард Бърнстейн пише за Калас: „тя без съмнение е най-великата драматична певица на нашето време“.

Как Италия почете Мария Калас?
Във Верона изложбата „100 пъти Калас“ отвежда зрителя в първите легендарни години, документирани от снимките на Арената и най-вече от официалните портрети в периода, който се смята за решаващ в личния живот на Мария Калас. Седем тематични маршрута са представени между ролите, местата и важните моменти от живота ѝ във Верона.

В Торино ще се проведе международен симпозиум „Мария Калас на 100 – опера, знаменитост, мит“ (17–20 декември). Той възнамерява да разгледа личността, белязала историята на операта, превръщайки се в истинска икона на ХХ век.

От модата до киното, от поп музиката до телевизионните сериали през многобройните биографии, паметта на Калас оцелява в съвременната епоха, както се вижда от оперния проект на Марина Абрамович 7 Deaths of Maria Callas, който ще открие дните в Торино с видеоинсталация.

Милано, където Калас живее между 1950 и 1960 г., заема особено място в нейния живот. През септември 1951 г. пристига телеграма от Уоли, дъщерята на маестро Тосканини: „В който ден ви е възможно, баща ми ви очаква в Милано преди заминаването си след седмица“. Тя отива, за да бъде посрещната от диригента Артуро Тосканини. Той я изслушва и ѝ казва: „Вие сте жената, която търся от дълго време. Имам нужда от гласа ви“. Само напредналата възраст на диригента му попречва да направи с нея „Макбет“ на Верди.

С края на брака с Менегини приключва и бракът с Милано, както и златният период на Мария Калас. Започват проблемите с гласа, директорите на театъра не обичат да се занимават със съпругата на един от най-богатите хора в света. Страхът от промяната на гласа, съчетан със загубата на много ангажименти, може би я кара да направи грешка и да помисли, че с толкова богат партньор като Онасис може да продължи да бъде Божествената, дори без да пее. Гръцкият милиардер я изоставя заради Жаклин Кенеди, което я съсипва.

От 1 ноември до 31 декември 2023 г. Милано посвещава програма от инициативи „Калас 100“, сред които 2 декември беше обявен за Денят на Калас. Изложбата „Илюзията Калас“, разположена в залите на театралния музей на Ла Скала, разказва за следата, която е оставила певицата във въображението на днешните художници. В Gallerie d’Italia има фотографска изложба на Мария Калас, фокусирана върху живота ѝ далеч от сцената през най-значимите моменти от нейната кариера. На първата снимка от 1954 г. я виждаме заедно с тримата велики диригенти Артуро Тосканини, Виктор де Сабата и Антонино Вото, на последната от 1970 г. се връща в Скалата като зрителка заедно с Уоли Тосканини.

Мария Калас никога не излиза на сцената без своя „талисман“ – картината „Светото семейство“, приписвана на художника от Верона Чимароли, съхранявана в червена кадифена кутия. Тя е подарък от Джовани Батиста Менегини, нейния първи и единствен съпруг, получен в навечерието на дебюта ѝ в Арена ди Верона. Тази картина, която рядко се показва, е специален дар за почтателите на сопраното. Творбата е изложена в миланската църква San Gottardo in Corte.

Денят на Калас в Миланската Скала започна с прожекция на документалния филм „Моята Калас“ на Роберто Дасони, създаден по случай юбилея със свидетелства на хора, между които и Райна Кабаиванска, които са я познавали и са работили с нея. Денят завърши в Пиколо театро със спектакъла „Калас-Пазолини. Мистерията на гласа, мистерията на любовта“ за срещата между Пиер Паоло Пазолини и Мария на снимачната площадка на филма „Медея“.

В Милано, 1957 г., фотография Уикипедия

Мария Калас е свързана по особен начин и с България. Райна Кабаиванска, носителка през 2019 г. на международната награда Мария Калас, учредена във Верона, лично я е познавала. Тази есен нашето сопрано разказа много трогателно във Флоренция за срещите си с Калас – първо като слушателка, после и като нейна партньорка. Отива в Париж да я слуша в „Норма“. Калас е почти в залеза си, мъчи се на сцената, което натъжава Кабаиванска. „Пролях много сълзи за нея“, признава тя. В началото на 70-те години Калас поставя като режисьор в Торино „Сицилианска вечерня“ на Верди и кани Кабаиванска за ролята на Херцогиня Елена. „Не си и представях, че ще я видя на живо, беше тъжна, че не пее. За нея гласът беше животът ѝ.“ Неотдавна на честването в театър „Ла Фениче“ във Венеция Кабаиванска определи Мария Калас като „богиня, слязла от Олимп“.

Соня Александрова
13.12.2023

Свързани статии

Още от автора