Може би седнах да пиша, защото сам не можех да си отговоря на въпроса: Какво е оставил баща ми в мен? Сигурно не онова, което виждаха роднините, като ме гледаха как раста: „Ах, колко приличаш на баща си!“. Макар и добронамерени, те само задълбочаваха комплексите ми. Смятам, че отдавна съм ги превъзмогнал. Ала не е лесно да си син на известен човек. Околните все не виждат тебе, а баща ти, чакат нещо изключително, за да те потупат после утешително по рамото.
Започвам настоящия си текст с този малко по-дълъг, а очевидно и изпълнен с огорчение цитат, автор на който е писателят и преводач Светозар Асен Златаров. Точно така – това е единият от синовете на именития учен и общественик от първата половина на XX век проф. Асен Златаров, химик със задълбочени познания в областта на биологията, физиката, медицината, философията и литературата.
Предистория: на 13-ти ноември 2025 г. попаднах на публикация на доц. д-р Елизавета Боева във Фейсбук, посветена на 50-годишнината от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, в който се отбелязва, че от всички романи, есета, поезия, драматургия, сценарии и писма в България са издадени едва три книги от него. Една от тях обаче, романът „Жесток живот“, е с предговор от Светозар Златаров. Веднага направих справка и подозренията ми се потвърдиха. Това ме подтикна, през интернет и библиотечни търсения, да тръгна по дирите на литературните му интереси, след което да напиша текст, който не толкова да претендира за завършеност и изчерпателност на информацията, колкото да отдаде почит и да направи жест към един позабравен, но не по-малко важен интелектуалец от близкото минало, останал в сянката на своя значим родител.
Оказва се, че той не само че е автор на няколко научно-фантастични и детско-юношески романа („Боси по асфалта“, 1963 г., „Добродетелите на учения“, 1972 г., „Великият Самотлор“, 1974 и др.), но е и солиден преводач и популяризатор най-вече на високата италианска култура. Какво имам предвид? Превежда класически автори като Итало Калвино („Баронът на дърветата“); Луиджи Пирандело с романа му „Покойният Матиа Паскал“, Бенвенуто Челини. Преводач е и на емблематичната детска повест на Джани Родари „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона“ и други негови приказки.
Автор е и на забележителни очерци, част от серията „Имена от вековете“, излизаща към издателство „Народна младеж“ в периода 1961–1983 г. Там откриваме текстове за Дарвин, Стендал, Джото, Леон Батиста и Лоренцо Медичи. Нещо повече – предговорите и послесловите, които написва, характерно за жанра, показват неговата литературоведска и критическа подготовка. Те са строго аналитични, даващи представа както за историческия контекст, така и за конкретния автор. Достатъчно е да се прочете предговорът на томчето „Избрани творби“, излязло с щемпела на „Народна култура“ през 1975 г.
Визитна картичка, достойна да излезе от тесните рамки на катедрите по италиански език и култура и да стане достояние за повече хора.
Светозар Асен Златаров е роден през 1926 г. в семейството на Асен Златаров и Евдокия Златарова. По това време преподавателската кариера на баща му е в своя апогей, а домът им често е посещаван от известените столични интелектуалци. Може би тази духовна и културна атмосфера стои в основата и формира по-късните интереси към литературата у Светозар. След като следва и завършва медицина към Висшия медицински институт, няколко години работи като лекар в София и Перник.
Няма, или поне не открих, точни данни относно периода, в който практикува лекарската професия. От около средата на 50-те години започва да превежда и пише, като е участвал в редакционния екип на библиотека „Галактика“ – българския бастион на научната фантастика към издателство „Георги Бакалов“. Също така дълги години е бил главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, в което публикува свои фантастични разкази. Светозар Златаров умира през 1992 г., като подробности около смъртта му липсват и не са отразени в достъпните биографични източници.
Източници:
- Нанчев, Йордан, Синът на този град. Книга за Асен Златаров, 2015 г.
- Пирандело, Луиджи, Избрани творби, изд. Народна култура, 1975 г.
- Калвино, Итало, Баронът по дърветата, изд. Отечество, 1979 г.
- Родари, Джани, Приключенията на Лукчо, изд. Отечество, 1984 г.
- Пазолини, Пиер Паоло, Жесток живот, Народна култура, 1979 г.
- Светозар Златаров – писател и преводач (2026), Българска телеграфна агенция, 18 февруари, https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/470065.
