125 години от смъртта на д-р Константин Стоилов (23 март 1901 г.)
Бележитият държавник д-р Константин Стоилов напуска този свят в разцвета на възрастта си – само на 47 години, но вече с посребрени коси (както се вижда на снимките). А има повече от 20 години участие в бурния политически живот на България. Оставя млада съпруга (37 г.) и челяд (пет деца между 4 и 12-годишни) и основаната (1894 г.) от него Народна партия. Оставя и много дългове и нова къща с голямa ипотека. Отива си след пълноценен живот, кристално чист и неопетнен (Антон Страшимиров). Тогавашният министър-председател Петко Каравелов по време на сесия на Народното събрание казва: „Почина друг един обществен деец, на възраст, на която навсякъде държавните хора почват тяхната най-ползотворна деятелност за Отечеството си… Той беше един от нашите най-видни държавни мъже; освен това той беше – което у нас е рядко – много добър човек, а аз бих желал да се кажеше това и за бъдещите наши дейци“.
Стоилов влиза в този живот със солидни познания по право и владеейки свободно френски, немски, английски, турски и др. езици. В младото Княжество България е активен още от неговото Учредително събрание (1879 г.). Той води делегацията, която да доведе избрания за княз на Княжество България Александър Батенберг. После правят заедно с княза обиколка из България и я опознават всеки за себе си. Бъдещият монарх е само на 22 години, Стоилов – на 26.
Стоилов става началник на политическата канцелария на княза (1880–1883). Двамата се сприятеляват. Стоилов изработва свой проект за Конституция в консервативен дух. Суспендирането на Конституцията (1881 г.) има за цел да засили властта на княза и да неутрализира безогледния демократизъм на редуващите се либерални правителства. Това се оказва неуспешно и Конституцията е възстановена (1883 г.). След Съединението Стоилов участва в Сръбско-българската война, а по-късно, след бунта и детронацията на княза (инспирирана от Русия, която начело с новия император Александър III не харесва българския княз), застава с други консерватори до Стефан Стамболов, водач на контрапреврата, които му помагат да закрепи положението в страната. Това е един най-съдбоносен период в българската история, сравним с днешното положение в България. И тогава, както и днес, има силни аспирации на Русия към България, както и проводници на руското влияние. Княз Александър I отстоява храбро независимата политика на България, прогонвайки руските министри Соболев и Каулбарс Ернрот, което му коства престола. Но благодарение на овладяването на преврата от Стамболов и обединилите се около него консерватори България никога вече (чак до 9 септември 1944 г.) няма да приеме силно руско политическо влияние.
Д-р К. Стоилов спешно е изпратен с делегация да потърси подходящ кандидат за престола. Накрая се спират на принц Фердинанд Сакскобургготски (1887 г.). Стоилов успява да го убеди да приеме поканата. Бъдещият монарх е само на 25 години, капризен и болнав, но иначе е най-образованият сред принцовете, евентуални кандидати за престола. Стоилов става негов съветник и на практика върши цялата държавническа работа, като само носи на княза укази за подпис. Той е този, който го въвежда в българските дела. Трябва да си дадем сметка, че и двамата „интронирани“ български князе (княз Александър Батенберг и княз Фердинанд) общуват предимно на френски и немски и им предстои да учат български. И са имали късмет да имат около себе си такъв начетен държавник като д-р Константин Стоилов. Той изготвя както тронните слова, така и отговорите към тях и непрекъснато ги консултира какви действия да предприемат. Фердинанд (26 г. при избирането му) е напълно зависим от решенията, които Стоилов и Стамболовото правителство взимат. От писмата на княз Фердинанд се вижда доколко той е бил зависим от указанията на Стоилов. Стоилов е не толкова съветник, колкото наставник. Монархът се съобразява и одобрява действията на Стоилов, особено след като в 1894 г. Стоилов поема управлението след падането на Стамболовия режим. Затова князът надписва свой портрет със следните думи на френски: Je pense par Vous et j’agis pour vous („Аз мисля чрез Вас и действам за Вас“).
***
В своите писма князът често се обръща едва ли само от куртоазия с мой министре и скъпи приятелю, докато Стоилов спазва дистанция с почтителното Ваше Царско Височество.
В това събрание Стоилов произнася една дълга реч за външната политика на България. „Малките държави като България трябва да осъзнаят, че тяхната сила се състои не в тяхната външна, а в тяхната вътрешна политика.“ Не трябва външнополитическите въпроси да са различителна черта на политическите партии. „Те трябва да престанат да се делят на русофили и русофоби“. Тези думи звучат изключително актуално в днешно време.
Признаването на Фердинанд
През годините д-р К. Стоилов изпълнява много дипломатически мисии, основава Народната партия, просъществувала десетки години след смъртта му. Прокарва редица закони, които също устояват десетилетия (до 1951 г. – Наказателен закон, Търговски закон, Закон за углавното производство, Закон за давност, Екзархийски устав и др.). В началото на управлението на Нaродната партия Стоилов полага изключителни усилия да възстанови контактите с Русия, което довежда до признаването на княз Фердинанд от Русия и останалите Велики сили. Стоилов продължава икономическата политика на Стамболов. Същевременно са амнистирани много от лицата, забегнали в чужбина по време на Стамболовия режим. Минава се от самовластие към свобода и законност.
***
След международното признаване на княза Фердинанд извършва заедно със Стоилов обиколка из европейските столици. За Стоилов това е трета поредна. След пътуването князът изповядва: „Навсякъде при срещите ни моят пръв министър произведе отлично впечатление и от много места ми се каза, че той би правил чест на кой да е европейски кабинет“.
Самостоятелната политика на Стоилов не е по вкуса на егоцентричния княз и той, вече признат и приет от Великите сили, приема поредната оставка на гордия си министър председател (1899 г.).
След много години в свое писмо от 12 януари 1937 г. до Стоил К. Стоилов (първородния син на д-р К. Стоилов) цар Фердинанд (вече детрониран и в заника на живота си) пише: „Стилътъ и мислите въ Вашето писмо напомнюватъ докладитѢ на Вашиятъ покоенъ Баща и то възбуди у менъ най-мили спомени за ползотворната дейностъ на тоя рядъкъ по своите познания и образование нашъ държавенъ мѪжъ, който въ продължение на много години бѢше мой близъкъ сътрудникъ“.
При посещенията си в Русия Стоилов е впечатлен от руската дълбока религиозност. Той самият е силно религиозен. Донася оттам икони, които окачва в един хубав иконостас, реставриран и изложен днес, 125 години по-късно, в частния музей на Филип Миланов (София), заедно с бюст на Константин Стоилов, изработен от скулптора Жеко Спиридонов (1900 г., Военноисторически музей „Софийски щабъ“).
Константин К. Чипев e правнук на д-р Константин Стоилов.
