След като се запознах с предложението на Портал Култура за започване на обществена дискусия относно евентуалното обявяване на 20 април за официален празник в нашата страна[1] и дори отбелязването му като национален такъв, бих искал да споделя позицията си по този въпрос. Приветствам като навременна и смислена инициативата за провеждане на публичен дебат относно значимостта на поредицата от събития, довели до създаването на модерната българска държава, сред които безспорно важно място има и избухването на Априлското въстание на посочената по-горе дата през 1876 г. Изборът измежду датите, на които те са се състояли, за национален празник намирам за оправдан.

Досега са правени редица откъслечни заявки за това коя дата да бъде чествана като национален празник, като периодично са били оповестявани публично мнения на авторитетни обществени говорители, някои от които вече не са между живите[2]. Ала досега не са обсъждани публично редица въпроси, имащи отношение към по-широкия контекст, в който да се разглежда този проблем: какви са критериите за обявяване на един празник за официален; как се съотнасят помежду си различните по вид елементи от съвременния ни празничен календар[3]; трябва ли да се изгради цялостна система при определяне на празниците ни. Не е коментиран в широк формат и проблемът за това какъв е смисълът на празниците за днешните ни сънародници и как те ги отбелязват[4].

Подкрепям тезата на Тони Николов за важността на стореното по време на Априлското въстание от наши предшественици и произтичащото от нея предложение началото му да бъде отбелязвано ежегодно с официален празник[5]. Досега това дело е било подценявано, като датата за неговото начало 20 април 1876 г. не е попадала сред обсъжданите кандидати дори за официален, камо ли за национален празник[6]. Честваният наскоро внушителен юбилей – 150 години от избухването на въстанието – е добър повод да помислим за промяна на това състояние, като си дадем ясна сметка за значимостта на това преломно събитие, с което „започва летоброенето в най-новата ни история?“[7].

С Априлското въстание се начева продължил повече от три десетилетия процес за освобождение на страната ни, преминал през редица етапи. Това дело прави възможна поредица от събития, сред които се открояват бойните действия по време на Руско-турската война от 1877–1878 г., подписването на Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март 1878 г., Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и обявяването на независимостта на българската държава на 22 септември 1908 г. Тези особено важни дати, бележещи ключови моменти в модерната история на страната ни, следва да останат официални празници. Към тях има достатъчно основания да се добави и 20 април, който логично се вписва в поредицата от събития, довели до конституирането на Третата българска държава.

Що се отнася до това коя дата от нашата история да се отбелязва като национален празник, то възможностите са няколко. Моето виждане вече съм изразил преди четири години. И днес продължавам да смятам, че най-подходящ именно за национален празник е Денят на независимостта на националната държава – 22 септември, тъй като на тази дата през 1908 г. е прогласен суверенитетът ни. Тук няма да повтарям разгърнатата си аргументация за този избор[8]. Само ще припомня, че тази дата бележи събитие, което най-пълноценно отговаря на класическото понятие за „национален празник“, според което се отдава почит на политическо събитие, довело до създаването и налагането на международната сцена на нова национална държава. Мисля, че е най-логично да се чества завършващата фаза от процеса на постигане самостоятелността на държавата ни. Така че според мен изборът на национален празник следва да се направи между началото и кулминацията на борбата, довела няколко поколения свободолюбиви българи до създаване на собствена национална държава. Моят избор е в полза на успешния завършек на грандиозното дело, макар да отчитам важността както на неговото начало, така и на другите предхождащи го събития, без които не би се стигнало до този триумфален край.

Б.р. Портал Култура ще продължи дискусията по темата с оглед на нейната значимост. Готови сме да публикуваме още гледни точки.

––––

[1] Вероятно провокирана и от предложението на министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, тази дата да се чества като „Ден на българския героизъм“.
[2] Вж. Дичев, Ивайло. Унизително и абсурдно: защо изобщо честваме 3 март //DW, 03.03.2022.
[3] В списъка от „Официални празници и неработни дни“ могат да се откроят няколко групи: свързани с годишния календар (1 януари 2026 – Нова година; 2 януари – Обявен за почивен ден); с културен профил (24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост); религиозни (Великден – Възкресение Христово; Коледа – Рождество Христово); други (1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия), както и свързаните с постепенното достигане до създаване на самостоятелна национална държава (3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство; 6 септември – Съединение на България; 22 септември – Ден на независимостта на България). Към последната група може да се добави и 20 април – начало на Априлското въстание.
[4] На един от аспектите на това питане посветих нарочен текст. Вж. Тодоров, Добрин. От-празнуване ли? //Offnews, 24.08.2025.
[5] Вж. Николов, Тони. Защо 20 април не е национален празник? //Портал Култура, 23.04. 2026.
[6] Вж. Дечев, Стефан. Между 3 март, 6 и 22 септември. Кой трябва да бъде националният празник? //Свободна Европа, 21.09.2021 г.
[7] Николов, Тони. Цит. съч.
[8] Вж. Тодоров, Добрин. „Задачата“ национален празник //Портал Култура, 08.03.2022.

Още по темата:
Александър Стоянов, Кой да е националният празник на България?