За „Деконструкцията на Томас С.” на Владимир Полеганов мога да призная, че е книгата, която най-много ме е изненадвала напоследък. Поне в последните няколко години. Изненадата дойде на първо място от жанра й. Чела съм някои добри опити във фантастичния жанр, но те следваха най-вече станалите класически Толкинови модели и най-важното – в тях винаги можеш да откриеш използваните митологически схеми и тип герои.
Събраните в книгата на Владимир Полеганов обаче 9 разказа и една повест въобще не могат да бъдат прочетени в подобна традиция и чрез толкова лесен код. Да, те със сигурност принадлежат към фантастичния жанр, по-специално към т.нар. постфентъзи, но в неговата тъмна, макабрена страна. Това е една особена, мрачна, определено градска проза, която (и това ми се струва особено важно и ценно) не разчита кой знае колко на сюжетите си. Или поне не само. А голяма част от авторите ни, особено тези от поколението на Владимир Полеганов (той е само на 35), пишещи в този жанр, залагат именно на сюжета и сблъсъците между героите в своите разкази, повести или романи. Затова и е особено радващо, че освен въображение и талант да „разкаже” фантазиите си, авторът притежава и „несъмнена мисловна дълбочина”, чрез която постига важното за добрата литература – способността й да изследва света, да говори за онези значими и съществени неща, които винаги занимават човека, за постоянните въпроси, които той си задава, способността да се пресичат границите на световете, да се игнорира линейния ход на времето.
И тъй като нарекох „Деконструкцията на Томас С.” мрачна фантастична градска проза, трябва да кажа, че избраният жанр много добре подхожда на емоционалните, морални, психологически дилеми, които авторът изследва в нея. Какво е да си човек и дали си такъв, ако живеещ „мъртъв”? Кое и какво може да изпразни човешкото същество от съдържание дотам, че когато се погледне в огледалото да вижда нищо? Връщат ли се при нас минали грешки, пропиляни близости? Къде са границите между единия, уж реалния ни живот, и онзи, другия, който живеем, когато забравяме, че сме тук, сънуваме или просто си представяме, затворили очи? Можем ли да избягаме от мрачните си демони, от страховете си? Докъде се простира наказанието, докъде може да ни достигне и можем ли да кажем, знаем ли, какво е наказание? Къде живеем всъщност и дали не сме просто обекти, наблюдавани от някой друг, от някои други?
Една от най-важните за книгата теми е тази за писането, за употребата на думите, за книгите. Развива се в няколко от разказите, както и в повестта „Градове и рани”: първо пълно издание”. Какво ни дават книгите, дават ли ни само или може би ни отнемат нещо? Какво е Библиотеката? Колко и какво от автора е вътре в написаното и кой кого пише? Какво е отношението между написаното и ненаписаното в една книга, какво има между редовете й? Тези отдавна стояли и все още стоящи пред литературните изследователи въпроси са въпроси и за автора на „Деконструкцията…”
При всички случаи обаче имаме талантлив, интересен, умен дебют с книга, която си струва да намери читателите си, книга, която дава още една перспектива към „изучаване” и осмисляне на света и самите нас, книга, която обещава, че тепърва ще има какво да четем от Владимир Полеганов.
На главната страница: Макс Ернст, „Млад мъж, обезпокоен от полета на една неевклидова муха”, VG Bildkunst, Бон 2013
