През обектива на варненския фоторепортер Красимир Стойчев
На 16 декември 1989 г. в съседна Румъния ври и кипи. Саморазправа с Ласло Токеш, пастор десидент в Тимишоара, е критичната точка за търпението. Тайните служби и силите на реда предизвикват гнева на протестиращите, завършил с разстрела на диктатора Николае Чаушеску и съпругата му на 25 декември.
Едни от първите журналисти, отразили случващото се там, са Димитър Божинов от кореспондентското бюро на БТА във Варна, Красимир Стойчев, фоторепортер на вестник „Народно дело“, и Димитър Красимиров, журналист в същия вестник.
Тридесет и пет години по-късно спомените на Красимир Стойчев свидетелстват: „Седемнайсети декември 1989 г. – от Букурещ идваха слухове. Eдинствена БНТ показваше случващото се там. Тръгнахме ей така, без предварителна подготовка. Границата беше отворена и с нашите зелени паспорти минахме учудващо бързо и безпрепятствено. Никой не ни спря, не ни провери. По пътя към Букурещ срещахме колони от наши коли, всички пътуваха, искаха да помагат, носеха храни, дрехи. Усещаше се ентусиазъм… Имам кадри как хората даваха кръв, как събираха помощи и какви ли не още инициативи. А там, по улиците – революция, барикади и танкове. Когато влязохме в Румъния, от Гюргево към Букурещ предишната вечер на същия този път бяха застреляли английски колега, пътувал обратно за Русе. Тъй като комуникациите бяха прекъснати от „Секуритате“, журналистите предаваха репортажите си от Русе. И на път за там колата им била нападната, по чудо оцелелият втори колега цяла нощ се крил. В Букурещ по улиците беше като водовъртеж, викове на хора, ехо от скандирания, изстрели. Едва след като се прибрахме и проявихме негативите, дойде страхът, тогава разбрахме на какво сме били свидетели. Ден по-късно с Божинката (Димитър Божинов) решихме да направим изложба на площада до шадравана [във Варна]… Нещо подобно сега се случва в Украйна, защото школата е една – КГБ“.
Не само годишнината от събитията е повод за връщане във времето и припомняне, а по-скоро породеното безпокойството от евентуално повторение вследствие на ненаучените житейски уроци.
Интервюто с инж. Красимир Стойчев, което публикувам със съкращения, е дадено на 6 март 2018 г. за монографията „Фотографите и градът“. Той е роден в Каварна през 1953 г., израснал е във Варна. Завършил е инженерство, но стихията му е фотографията. До 1995 г. е фоторепортер на в. „Народно дело“, след напускането си работи като електроинженер в Румъния.
