„Псалми“, Роман Кисьов, издателство „Ерго“, 2026 г.
В „Кратка богословска енциклопедия“ (1993) за термина „псалом“ е написано следното: „Псалом“ – от гръцки „песен“. Това е песен, съпровождана от струнен инструмент, и представлява религиозно-поетично произведение, химн или молитвено песнопение, предназначено за възхвала на Бога. Псалмите целят усилване на вярата, смирение и обръщане към висша Божествена сила. Псалмите трябва да се четат с умиление и разкаяние на сърцето, бавно и внимателно, вниквайки в прочетеното“.
Припомням определението за този религиозен жанр, защото Роман Кисьов е озаглавил тъкмо така новата си поетична книга „Псалми“ – точно, ясно, недвусмислено и категорично. 77 псалми във възхвала на Бог, 77 псалми в общуване с Бог, 77 псалми във вглеждане в Божествената и чисто човешката същност, 77 псалми в разгадаване на Божественото ни просветление и земно грехопадение, 77 псалми в проследяване на пътя от земното ни зачатие до смъртта. Новата му стихосбирка се явява обобщение на дългогодишното му бродене в света на християнската религия, в света на съединението на земното слово с Божественото, на преклонението пред силата на Словото, но и на силата на Божественото.
„Книгата „Псалми“ е дългогодишен духовен плод и мой съкровен принос на Олтара на Словото“ – изрича той в предговора. В този смисъл неговите псалми не са „псалми“ в консервативния, канонично-обреден смисъл на посоченото определение – те са псалми за стремежа на съвременния човек да прозре дълбочините на Божественото и да го „снеме“ в дълбочинните, подсъзнателни импулси на своята душа. В неговите псалми стихове Бог носи изцеление, катарзис, просветление.
И рече Бог: Отвори сърцето си / и аз ще го превърна в храм. / Разшири сърцето си / и аз ще вложа в него / съвършената акустика. / И всяка твоя дума / Аз ще възнаградя / със дълго ехо, / което ще отеква през годините / като продължение / на земния ти път. (из Псалом 33)
Псалмите на Роман Кисьов са непрекъснат разговор на човека с Бог, непрекъснато изпитание на божествената закрила сред грехопаденията на Земята, непрекъснат въпрос: Кога сгреших, Боже, как да изляза от лабиринта на объркания ни нравствено житейски свят? Ще ми помогнеш ли? Именно в този диалог се намесва Словото като трансмисия към Божиите вселения, именно проникновеното и сърдечно слово ни отвежда към разгадката на Божия отговор, на Божията закрила.
Вътре в мен се корени / и в мен расте / Дървото на живота / Вътре в мен цъфти / и се разлиства / Небесната градина / Райски птици / вътре в мен / пеят химни и хорали / Господи! Вътре в мен / твойта музика звучи. (Псалом 62)
Съществуват стихове, има поезия, която търпи многостранни, многопластови анализи, критически интерпретации, но има и стихове, които са чужди на такъв „тежък“ анализ. Вторите са като едно дихание, като една въздишка, като силно емоционално възклицание. И не бива да се нарушава техният мир, техният емоционален трепет – те са крехки и ефирни, нежни и въздушни. Стиховете в книгата на Роман Кисьов са от втория тип. Многостишия, които се четат в тишина, при изчистване на съзнанието от наноса на всекидневното, може би в залеза на деня, привечер, когато денят си отива и настъпват часовете на размисъл за постигнатото, привечер, когато съзнанието очертава мечтите за следващия ден. Това е диалог твърде съкровен, тайнствен. Псалмите за Роман Кисьов са есенция на вътрешните терзания, вътрешните превращения на една душа, която търси пътя на вечната доброта, вечната светлина – пътя към вечността.
Иисус се приближи и рече: / Това е петият сезон / и не се заменя с друг. / Той съдържа в себе си / възраждането на новия живот и пролетта, / топлината и пламъка на лятото, / плодовитостта на есента и чистотата / на бялата зима. / Това е петият сезон – / Вечността. (Псалом 21)
77-те псалми всъщност очертават пътя на проникване на човека в Божественото и на Божественото в човека – тази симбиоза, която ражда вечна хармония в нашата душа, която ни отвежда от земните грехове до божественото откровение, от земната несрета до божественото просветление. Затова в строфите на Роман Кисьов тече своеобразен диалог между човек и Бог, между Земя и Небе. И този диалог всъщност възпроизвежда своеобразен катарзис в душата – катарзис, който е сливане с диханието на Божественото: Бог се явява наш Закрилник, наша Утеха, наша Опора. Този диалог се извършва чрез силата на Словото – то е тази свещена трансмисия, която свързва земното с Божественото, то материализира стремленията ни към чистота на помислите, пречистени от земните грехове. В една дълбоко съкровена книга Роман Кисьов се обръща към Бога, Божественото и извършва своеобразен рапорт пред Бога. И този рапорт съдържа в себе си и възторг, и разкаяние, и проникновение – изживявания, които образуват духовната тъкан на книгата, нейната екзистенциална наситеност.
Поетът гради своеобразна драматургия на словесната картина в своята книга: той разкрива диалога на съвременния човек с Бога, преминавайки през лабиринтите на житейското му съществуване: раждане, житейски възход и житейски превратности, и накрая човекът, изправен през края, залеза на своя живот.
И ето – аз сега пресявам, / дълги години пресявам думи. / Докато накрая остане само една, / една едничка дума, / която с моето тяло ще падне / като синапено зърно в земята, / а моят дух ще отлети във небесата на Словото изначално… (Псалом 1)
Псалмите на поета образуват поетико-словесна симфония, която разкрива динамиката на вечния въпрос за смисъла на живота ни тук, на Земята, за смисъла да бъдем праведни, да бъдем в хармония с доброто и светлото.
Не питай за кого текат минутите / Не питай за кого се молят ангелите / за кого мисли Бог / Минутите текат за теб / Ангелите се молят за теб / Бог мисли за теб / Не питай защо – това е Тайна! Попитай себе си: Защо живееш? (Псалом 56)
Роман Кисьов определено се е утвърдил като един от малцината християнски поети в съвременната ни поезия. И такава е в голяма степен атмосферата на всичките му досегашни 13 поетични книги. Самите им заглавия го подсказват: „Вратите на рая“, „Пилигрим на светлината“, „Градината на тайните“, „Мистичната роза“, „Насън и наяве“, „Светът на думите“ и т.н. Неговият приятел големият македонски поет Михаил Ренджов възкликва в послеслова на книгата: „Роман Кисьов е поетичен храм, в който дишат Индивидуалността, Мъдростта и Светлината“. Поетът Кръстьо Станишев пак в послеслова споделя: „Роман Кисьов е един поет с много дълбоко християнско чувство, той е, бих казал, син на Светлината… Мисля, че е съвсем ясно колко е отделящ се, отличаван и отличаващ се… Той е един пилигрим, наистина“. А критикът Георги Цанков заключава: „Роман Кисьов е един от големите християнски поети в съвременна България“. Тези изказвания говорят за високото признание за поезията на Роман Кисьов в областта на християнско-духовната атмосфера.
Има една известна пиеса от известния американски драматург Тенеси Уилямс „Стъклената менажерия“. В нея се разказва за младо момиче, Лора, което си е направило малък кът от стъклени фигурки. Този кът е нейната скъпа, интимна и така обичана стъклена менажерия. Тя се явява символ на крехък свят, далеч от грубостта на външния. И момичето намира утеха и успокоение именно в съприкосновението си със стъклените фигурки. Но ето че идва млад, арогантен герой – Том, който с поведението и маниерите на външния материален свят разрушава този идиличен свещен кът на момичето. И в това се състои големият трагизъм на крехката и ефирна Лора. Защо си спомнях така натрапчиво за тази пиеса, докато четях стиховете на Роман? Защото и неговото поетично творчество, дългогодишното пребиваване в света на Бог, на Божественото за него е своеобразен много личен оазис, съкровен остров, който го отделя от врявата на делника – в сферите на Вечното, към върховете на високия нравствен морал. Това не го прави аскет, нито човек, затворил се в „кула от слонова кост“ – това го прави творец, който се съизмерва с извечните християнски и нравствени добродетели на човека в света. Така Роман Кисьов е съвременен поет, който с творчеството ни отвежда към универсалните категории на Вселенското, на Божественото, на Космическото – един свят, който ни прави по-духовно извисени, човечни и божествено просветлени.
Книгата получава цялостно въздействие и от илюстрациите на самия поет, който е и живописец. Те подсилват въздействието на неговите псалми. Слово и графика образуват една божествено-земна аура, в която дишат и живеят духовността и светлината. Във финалния 77-и псалом Роман Кисьов заявява: Това съвсем не означава, че си познал Безкрая / Това е само / да пътуваш / да пътуваш / да пътуваш / от начало / към начало / И да стигнеш до Изначалния Началник / на всички начала / Да стигнеш / и да притихнеш Вовеки / в лоното / на Бога на Вечността.
Пътуването на Роман Кисьов в света на Божественото продължава!
