През февруари 1897 г. в Русе пристига „цинематограф, апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“… Входа струва 1 лев“.
През февруари 1897 г. в Русе пристига „цинематограф, апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“… Входа струва 1 лев“.
Сутрин първи бяха славеите. С напредването на лятото обаче, заради жегите, те се отдръпваха все по-нависоко в планината. Но кукувицата беше тук. Нейната всеизвестна песен се чуваше надалеч, все по едно и също време.
Разговор с Тина Златина по повод изложбата „Ограничени/Restricted“ в галерия „Васка Емануилова“, която продължава до 5 юли 2026 г.
За „Минотавър“ казват, че е най-добрият филм на Звягинцев, различен от всички останали, но с неговия почерк. Тук липсват думите „Путин“, „Украйна“, просто страната живее на фона на войната.
Книгата включва разговори на проф. Владимир Градев с епископ Христо Пройков. Поводът е 80-годишният юбилей на монс. Христо Пройков. Пред читателите се разкрива историята на едно всеотдайно свещеническо служение, а чрез нея и автентично свидетелство за живота на Католическата църква в България в два различни исторически периода. „Когато в края на 2024 г. участвах в погребението на отец Йосиф Йонков, пасионист, си дадох сметка, че оставам вече най-възрастният католически свещеник в цялата страна. Тогава спонтанно в мен се роди мисълта, че трябва да разкажа за своя път, не толкова заради себе си, колкото за да се съхрани споменът за нашата Църква от източен обред в България през последните десетилетия като свидетелство за вярата“, пише във въведението монс. Христо Пройков.
Разговор с барабаниста Карлос Химена и китариста Педро де Диос от испанското рокендрол дуо/трио Guadalupe Plata. Концертът им е на 10 юни, сряда, в зала „Сингълс“ в НДК.
Разговорите с Валеска Гризебах, режисьорка на заснетия в България филм „Мечтаното приключение“, и Яна Радева, изпълнителка на главната роля в него, са проведени на фестивала в Кан на 23 май 2026 г., преди обявяването на Специалната награда на журито.
Отвъд всички възможни реализми, които литературната теория познава, струва ми се, че има и още един. Той идва с романа на Антоанета Дончева „Гола“ и може да бъде описан като антиреализъм.