„Съвременните хора някак подозрително лесно, на прибежки тичат към едно бъдеще, което е в значителна степен дехуманизирано.“ Разговор с Любомир Канов
Отношенията между персонажите в „Арманд“ на режисьора Халфдан Улман Тьондел се лутат в субективните интерпретации за обич, родителски права и задължения.
Макар че на български език „Песента на стрелеца“ излиза две години след големия шедьовър „Безкраят в стрък тръстика“, литературният живот на Ирене Вайехо започва с романа за пътешествието на Еней.
Можем дълго да разсъждаваме защо в наши дни мемоарното до такава степен се конкурира с художественото повествование, включително с историческия роман. Един поглед към класациите за книги в световен мащаб показва как мемоарите категорично изпреварват по интерес фикцията.
Пропагандната война ускорява процеса на релативизация и дезориентация, принуждавайки многобройни маси от населението да живеят в размитите граници между истината и лъжата.
Мъжът, който пристигна пеш, спря на площада и се огледа. Заобикаляха го мъртви сгради в различна степен на разруха. Но до тухлената стена на една от сградите имаше залепена чешма – гранитна плоча с чучур. И от чучура (о, небеса!) течеше вода.
За семинара на специалност „Скандинавистика“, посветен на норвежкия писател и постановката „Някой ще дойде“ в Народния театър.
Три въпроса към членовете на журито, което тази година определи носителя на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
