На Венецианското биенале през 2022 г. дори най-пъргавите руски търговци на изкуство и италианските проруски герои притихнаха. Две години по-късно картината изглежда съвсем различна.
„Изгубени в съня“, независимо от заглавието, е книга, която сочи път – пътя към светлината. Поетическото кредо на Дойчин Дойнов не е обагрено в покруса и отчаяние, поетическото кредо на Дойчин Дойнов е изпълнено с вяра и непоколебимо упование.
Едно е да си мислим за политика, друго е да действаме политически. Защото въпросът е: в тази ситуация кое ми е по-важно – моралната правота или политическата правилност?
Попаднах на тази книга съвсем случайно в средата на 90-те в Париж. Берлинската стена бе рухнала, но литературата от Студената война все още присъстваше в книжарниците. Така се сдобих с „Процесът на Делчев“, чието заглавие подсказваше, че действието би трябвало да се случва в България.
„За съжаление, най-дълбоко заспали са хората, от които в глобален план зависят нещата. А будните явно не са достатъчно амбицирани и способни да ги събудят.“ Разговор с Боян Тончев
В „И други надморски височини“ Невена Ангелова затвърждава себе си като изобретателен експериментатор и автор, упорито интерпретиращ художествените си убеждения за един по-смислен и одухотворен свят.
Ако трябва накратко да се опише политическата ситуация у нас, то заглавието „Влез в затвора, моля те!“ е достатъчно. Би трябвало само от него хората да разбират за какво става дума, но все пак нека дадем малко пояснения.
В селцето не останаха никакви мъже. Войната ли ги изсмука, на гурбет ли заминаха, това вече никой не помнеше. То нямаше и кой да помни. На пейките пред къщите привечер пролазваха едва десетина бабки, черни и сухи като коренчета, със стопени пазви, с къртичи очи.
Най-разпознаваемият и обичан сборник с разкази на Алис Мънро (1931–2024) – „Пътят на любовта“, излиза на български месеци след смъртта на канадската писателка. Единайсет истории уж в спокойна, бавна атмосфера, а всъщност наситени с целия водовъртеж от човешки емоции, са събрани в тази забележителна книга. Преводът е на Василена Мирчева, корицата – на Люба Халева, издателството е „Кръг“.
