Деян Енев
Гледна точка
И ти прави така
Вече не срещам по улиците на София приятели. Приятелите изчезнаха. Останаха ми думите. Но думите са опасно нещо. С една дума така можеш да сбъркаш, че после един кош думи да не ти стигнат, за да я изтриеш. Добре че, като изключим тази колонка в сряда, дните ми обикновено преминават в мълчание.
Гледна точка
Пукнатият съсъд
Започвам да пиша този текст с горчивина. Защото той ще се занимае по нелицеприятен начин с три текста на трима човека, които инак са ми симпатични – един писател, един свещеник и неговата презвитера. Става дума за Николай Фенерски, за свещеник Владимир Дойчев и за презвитерата му Милена Дойчева.
Гледна точка
Гайдата
Когато видях делото на този човек, не повярвах на очите си. Той живееше в един от новите блокове зад ул. „Сребърна”, която обикаля Южния парк. И със собствените си ръце, песъчинка по песъчинка, камъче по камъче, беше направил зад блока градина.
Гледна точка
Градинката
с ангела
Най-после всичко си дойде на мястото. Хванаха този, който най-вероятно беше отчупил крилете на ангела. Беше един от несретниците, които по цял ден караулеха в ъгъла на градинката. Полицаите му изкълчиха ръцете, сритаха го и той изчезна.
Гледна точка
Не всичко е шоу
Да се обяснява с афект скъсването на снимката на президента Плевнелиев в „Шоуто на Слави” от сценариста Филип Станев е плиткоумно. Това са хора с десетилетна телевизионна практика. При тях думата афект не съществува.
Гледна точка
На врани коне
Те дойдоха на врани коне. Цялото село ги чакаше още от сутринта. Още от вчера, речи, ги чакаха, когато беше освещаването на новата църква, но накрая се разбра, че ще дойдат на другия ден…Ама какви коне бяха. Не коне, зверове. Кожата им черна като смола, блести, блести, като обсипана със звезди.
Гледна точка
Този ден
Обичам този ден да е такъв. Слънчев, златен, умит от дъжд. Този ден, 24 май, като че ли е инжектиран във вените ни още с първите ченгелчета и чертички в тетрадките с широки и тесни редове. И с портрета на двамата братя на стената в училищната стая.
Гледна точка
Радикалният избор
Всеки истински писател в кариерата си застава пред онова, което може да се нарече „радикален избор”. Това е изборът между високата литература и ширпотребата, при всичките възможни (и задължителни) нюанси.