
Деян Енев


Гледна точка
Градинката
с ангела
Най-после всичко си дойде на мястото. Хванаха този, който най-вероятно беше отчупил крилете на ангела. Беше един от несретниците, които по цял ден караулеха в ъгъла на градинката. Полицаите му изкълчиха ръцете, сритаха го и той изчезна.

Гледна точка
Не всичко е шоу
Да се обяснява с афект скъсването на снимката на президента Плевнелиев в „Шоуто на Слави” от сценариста Филип Станев е плиткоумно. Това са хора с десетилетна телевизионна практика. При тях думата афект не съществува.

Гледна точка
На врани коне
Те дойдоха на врани коне. Цялото село ги чакаше още от сутринта. Още от вчера, речи, ги чакаха, когато беше освещаването на новата църква, но накрая се разбра, че ще дойдат на другия ден…Ама какви коне бяха. Не коне, зверове. Кожата им черна като смола, блести, блести, като обсипана със звезди.

Гледна точка
Този ден
Обичам този ден да е такъв. Слънчев, златен, умит от дъжд. Този ден, 24 май, като че ли е инжектиран във вените ни още с първите ченгелчета и чертички в тетрадките с широки и тесни редове. И с портрета на двамата братя на стената в училищната стая.

Гледна точка
Радикалният избор
Всеки истински писател в кариерата си застава пред онова, което може да се нарече „радикален избор”. Това е изборът между високата литература и ширпотребата, при всичките възможни (и задължителни) нюанси.

Гледна точка
Гълъбът
Тя предреди всички. Обикновено в църква хората се дразнят, когато някой ги предрежда и се карат на висок глас. Но сега никой не направи забележка. Изчака да се отмести от иконата този пред нея и отпред застана тя.

Гледна точка
Белият петел
Това се случи през едно далечно лято преди четиресет години. Лятото между подготвителния и осми клас в Английската. Изкарах го при баба ми и дядо ми на село. Настаних се в пристройката до голямата къща. Пристройката се състоеше от две одайчета.

Гледна точка
Късо
В една от рекламите по телевизиите рекламистите са ме окрали. „Тате, защо мама плаче и се смее едновременно?”, пита малкото момченце. Този израз е от разказа ми „Солено и сладко”.

Гледна точка
Преди Връбница
Това беше едно хубаво кафене на ъгъла на две големи улици. Имаше място за маси и столове навън, както и за големите чадъри. Момичетата, които поднасяха кафето, бяха хубави и любезни. На втория път вече знаеха как го пиеш – със захар или горчиво, дълго, късо, силно, слабо.