
Деян Енев


Вестоносецът
Зеленият скакалец тупна като куршум до главата ми върху бялата стена. Тялото му още се тресеше от ударите на умореното му сърце. Но лицето му, суровото изражение на лицето му бе непоклатимо, като паметник, а профилът му – страховит, като на римски пехотинец с шлем, който не се плаши от пътищата.

Патриотизмът – тази мръсна дума
Кое е онова нещо, което те кара да се вълнуваш, когато се завръщаш от чужбина в България? Кое е това нещо – познатите места, приятелите, роднините, миналото, спомените?

Предизборни клипове
Гледам вчера до светофара пред „Хепито”, срещу църквата „Св. Неделя” един просяк. Старец, целият трепери. Коленичил в мокрото, под дъжда, навел главата си до плочите на тротоара, съвсем изчезнал, смалил се и само ръката му се подава нагоре.

Литургия
за полковника
И ви казвам: трябва да се върнете! Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно. Но да караме подред.

„Аполониите”
на Ганчо Ганчев
Моят приятел Ганчо Ганчев, син на поета Марко Ганчев, издаде книга – „Моите Аполонии”. Представянето й е на 6 септември в Созопол. „Моите Аполонии” се превръща в ярък летопис на един град, който изчезва.

Първан
Той почина преди няколко години, през лятото. Беше жега. Много хора дойдоха да го изпратят, защото Първан беше много добър човек, чак бланав. Разбираше от много неща, от електрика, от водопровод, от заварки и хората от селото все го викаха.

И бавно идва есента
Тъкмо лятото заприлича на лято и започна да се усеща дъхът на есента. По стар обичай, откакто свят светува, пешкирът опират обикновените хора. Политиците се движат по собствени коридори, които минават встрани от тинята и смрадта.

„Калуня – Каля”
Пред мен е черният тефтер на Георги Божинов. Нещо като дневник. Черната найлонова подвързия тук-таме е стопена от паднали цигарени огънчета… Писано е със синьо мастило, с химикалка, с дърводелски молив – чер и син.

След потопа
Мистичният план на битието у нас все повече се слива с реалния. Това е интересен феномен, неизследван и на йота още от специалистите. Оставката на кабинета „Орешарски” съвпадна по един невъобразим начин с потопа в Мизия и Бяла Слатина.