Деян Енев
Гледна точка
Вечерен тромпет
Дълго търсих сред камарите си книги в стаята стихосбирката „Вечерен тромпет” на Борис Христов. Казах си – ако я намеря, ще напиша тези няколко думи, породени от спектакъла „Самолетът закъснява”.
Гледна точка
Думи за „Калуня-каля”
Държа в ръцете си новото издание на „Калуня-каля”(„Хермес”, 2014). Цялата работа отне осем месеца – от март до днес. От онзи мартенски кашон на осемдесетгодишната продавачка на стари книги край пазара „Красно село” (да не забравя да я поканя на премиерата!) – до хубавия октомврийски том.
Гледна точка
Старите писатели
Вчера бях на премиерата на новата книга на един много нашумял млад автор. Отидох, макар че срядата отново се възправяше като петметрова скала пред мен. Скала, която трябваше да преодолея – за сто и десети път – без никакви обезопасителни въжета.
Гледна точка
Тихите часове
Понякога и в София става тихо. За кратко. Нощем. Има и такива милостиви часове през денонощието. И ти се струва, че сякаш е започнал да тече някакъв нов, непознат, 25-и час. И тогава се чува как капят листата. Чува се как падат последните орехи.
Гледна точка
За смирението
Изборите и пъстрият като родопско халище бъдещ парламент отключиха у политическите ни водачи (Борисов, Местан, Плевнелиев) говорене на тема смирение. Смирението е най-сладкият, но и най-труден Божи дар, който се постига с цената на много трудове.
Гледна точка
Вестоносецът
Зеленият скакалец тупна като куршум до главата ми върху бялата стена. Тялото му още се тресеше от ударите на умореното му сърце. Но лицето му, суровото изражение на лицето му бе непоклатимо, като паметник, а профилът му – страховит, като на римски пехотинец с шлем, който не се плаши от пътищата.
Гледна точка
Патриотизмът – тази мръсна дума
Кое е онова нещо, което те кара да се вълнуваш, когато се завръщаш от чужбина в България? Кое е това нещо – познатите места, приятелите, роднините, миналото, спомените?
Гледна точка
Предизборни клипове
Гледам вчера до светофара пред „Хепито”, срещу църквата „Св. Неделя” един просяк. Старец, целият трепери. Коленичил в мокрото, под дъжда, навел главата си до плочите на тротоара, съвсем изчезнал, смалил се и само ръката му се подава нагоре.