Деян Енев
Гледна точка
Моето магаре и аз
Вървим нагоре по пътеката, по каменистата пътека – моето магаре и аз. Наоколо са наклякали драки. Моето магаре търпеливо ме чака, а в търпеливите му, големи като ябълки очи, се оглеждат политналите, изпочупени от бурите и веявиците горички околовръст.
Гледна точка
Как да сричам България?
Вторник мина – ден като ден. Вечерта загледах новините. Показаха някакъв материал – колко са българите в чужбина. Два милиона. Имаше статистика – големият процент са емигрирали заради препитанието, един по-малък процент – заради образованието си.
Гледна точка
Кой ще залепи „Пропуканата България”?
Премиерата на книгата „Пропуканата България” от Тони Николов е днес, сряда, от 18 часа в Книжния център „Гринуич”. Ще се радвам да видя някои определени хора, по-надолу ще изброя кои.
Гледна точка
Тараш в Старозагорския затвор
Преди седмица на телефона ми звънна непознат номер с чужд код. Гласът издаваше човек на възраст. Беше изяденият от годините като брус глас на човек, позабравил донейде българския.
Гледна точка
Нивото
на река Дунав
в сантиметри
В този текст няма да има мои думи. Ще оставим реката да тече.
Думи на читателите за „Калуна каля“.
Гледна точка
Конкретен пример
Миналият септември, на път за село Благоево, където отивахме за храмовия празник на въздигнатата след половин век разруха църква „Рождество Богородично”, минахме през село Ломци. Изведнъж се сетих, че бях писал текст за един войнишки паметник в Ломци.
Гледна точка
Край паметника на Св. Патриарх Евтимий
Ако понякога си мисля, че проумявам какво е светостта, едно от нещата, които ми помагат да се досетя какво е светостта, е паметникът на Свети Патриарх Евтимий в София.
Гледна точка
По-дългият път към къщи
Спрях колата на паркинга на театър „София”. Пресякох булевард „Мадрид” точно срещу сергията на книжаря, който всеки ден подрежда стоката си на тротоара в кашони и тапицира с книги поне на метър височина ъгъла на къщата…
Гледна точка
Водосвет
Видях я да слиза надолу към църквата „Св. Петка Самарджийска”, беше увита в стара шуба и някакъв шал през главата, тъй че й се виждаха само носът и очите, а в ръцете си беше стиснала две стари олюпени щеки за ски, за да си помага при ходенето в тази пързалка, направих две крачки и я хванах за ръката.

