Деян Енев
Гледна точка
Свети Николай
Беше преди десетина години, на шести декември. Знаете как става, и на вас сигурно ви се е случвало: докато карате колата по тесния планински път, изведнъж виждате табелка, че вдясно, по едва забележимата отбивка има манастир. Да го разгледаме, казвате си. Спирате колата и тръгвате пеш нагоре по изровената, с надигнати камънаци земя.
Гледна точка
За Вазов
Миналата година Руси Чанев ме покани да присъствам на откриването на изложба, която беше станала възможна благодарение на личните му усилия и проявеното топло отношение от страна на учители в Художествената гимназия и включваше рисунки на нейни ученици върху герои и сцени от „Под игото“.
Гледна точка
Старият сюжет
Влизахме в киното, заемахме местата си, дядо по средата. Филмът започваше. И досега си спомням онази жълта земя, на която растяха редки ниски дървета, водоемите, заобиколени с броениците на стадата, тежките като пънове глави на крокодилите във водата… Квадратният връх Килиманджаро…
Гледна точка
Клоунът
Истината е, че той дори не беше тъжен. Беше вглъбен. Опитваше се да разсъждава за нещата и което е по силите му, да го проумява. Беше разбрал, че човек трябва постоянно да е буден. Не в смисъл да не спи, а постоянно да се взира в света и да го отгатва. Да не се оставя на инерцията. Беше разбрал, че мнозинството от хората живеят по инерция.
Гледна точка
Паметникът
Миналия петък, деня преди Задушница, отидохме с жена ми на гробището в Дрен. Там е погребан баща ѝ, Иван Гърбев. Стари жени ѝ бяха казали, че на гробището може да се ходи и предишния ден, преди самата Задушница в събота. Искахме да избегнем навалицата. И добре направихме, защото в събота целия ден валя.
Гледна точка
Зара
Имах котка. Казваше се Зара. Живя двайсет години или, за да бъда съвсем точен, деветнайсет. Беше много игриво коте, сякаш всеки ден палеше огънче в хола, на което ние се греехме. Но порасна. Красива, дългокосместа, с египетски очи. Порода норвежка горска. Хора, разбиращи от котки, ни казаха, че непременно трябва да роди.
Гледна точка
Паркингът на ангелите
На този паркинг спираха големите камиони. Имаше заведение, бензиностанция и работилница за гуми, както и няколко разбрицани бунгала, където шофьорите можеха да си починат от пътя. Шофьорите на големите камиони са особено племе.
Гледна точка
Банята
Работеше като теляк в старата баня, която, откакто я помнеха, беше все една и съща – огромна, кънтяща, мрачна. С наредения полк на налъмите в преддверието с цвят на картофи, с нахвърляните в плетения кош сухи хавлии, просветващи с ръждиви оттенъци…
Гледна точка
Джуго
На пощенската кутия на вратичката нищо не пишеше. Сигурно човекът тук отдавна не получаваше писма. Или пък всички го знаеха. Кой знае? Свалих черните очила от челото върху очите и влязох, без да чукам. Преди двайсет години надали бих посмял да вляза така. Знаех името на домакина.