ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

227 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги Марков

За приятелството (1)

"Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Другарят статукво

"Статуквото означава, че Западът приема, че ние сме това, което сме. И ние приемаме, че Западът е това, което е! Статуквото означава, че не ще има промени и следователно глупаво е човек да се бори за някакви промени." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Грубостта

"Грубостта дойде в нашата страна веднага след войната и влезе в нашия живот, вкарана от ръката на НАСИЛИЕТО. Фактът, че всеки може да се изяви като упражни властта си, за да причини зло на някой друг човек – стана главният факт на епохата." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

„Тука е така”

„Приятели са ми разказвали, че до неотдавна някъде из Родопите или Пирин имало една особена кръчма. Върху фирмата на тази кръчма пишело „Тука е така”. Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Есе за щастието

"Има всечовешки въпроси, които обикновени хора и философи са си задавали от векове и чиито отговори може би ще бъдат намерени след много други векове, ако въобще бъдат намерени." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Кой е свободен?

"Ако човек иска да осъществи себе си като творец, шансовете на Запад са безспорно по-големи. Ако той иска да бъде просто чиновник в някое литературно ведомство – шансовете на Изток са за предпочитане." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Човекът и досието

"В тоталитарното общество (пък и не само в него) досието на отделния човек е важният посредник, чрез който обществената организация или властта се опитва да разбере своите граждани." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

За личността на ръководителя

При съществуващата структура на обществения живот в България личността на ръководителя – държавен или партиен – има голямо и всестранно значение. Есето е излъчено по Дойче веле през 70-те години на ХХ век.

Георги Марков

Вечният и неизбежен конфликт

Малцина разбират пълната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. Когато партията тържествува – няма изкуство. Когато изкуството тържествува – няма партия.

Георги Марков

Есе за словото

"И ако животът на словото е посредствен на нивото на своята вестникарска повърхност, това съвсем не значи, че някъде отвъд площадите и високоговорителите той не съществува в цялата си огромна дълбочина". Текстът се публикува за първи път.