Георги Марков
Георги Марков
За мраморните хора на Анджей Вайда
„Малко е да кажа, че „Човекът от мрамор“ е голям филм. Това е може би най-големият филм на Анджей Вайда и един от най-големите филми, произведени някога в Източна Европа.“ Публикува се за първи път. Днес големият полски режисьор навършва 89 години.
Георги Марков
Краят на една илюзия
„Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската „Портобело роуд“ тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде.“ Есето се публикува за първи път.
Георги Марков
Сваленият балон
„Никое друго изкуство не е създавало на партийната власт по-големи ядове от българското кино.“ Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в., много преди 100-годишнината на българското кино, която честваме днес. Публикува се за първи път.
Георги Марков
Солженицин – здравата съвест
на един болен свят
„Всеки, който се чувства жител на тази планета, би трябвало да отекне на ехото на Солженицин – ще приемем ли, ще узаконим ли неправдата, унижението, цинизма и робството?“. Есето се публикува за първи път, поводът е новото издание на „Архипелаг ГУЛАГ“, Фондация „Комунитас“, 2015 г.
Георги Марков
Изгнаници
„Всички изгнаници във всички времена си приличат. Техният диалог е изгнанически, техният смях е изгнанически, тяхната съдба е да си останат вечни чужденци в страната, която ги е подслонила.“ Есето се публикува за първи път.
Георги Марков
В памет на Атанас Далчев
На 17 януари се навършват 37 години от смъртта на Атанас Далчев. Публикуваме отново есето на Георги Марков, прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
Георги Марков
Доклад за посрещането на Новата година
„Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков, подслушван тайно и записан дословно от Георги Марков.“ Есето се публикува за първи път.
Георги Марков
Съмнението
„Една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент.” Есето се публикува за първи път.

