ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

226 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Писателите и Пражката пролет

„Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност.“ Публикува се за първи път.

„Последният магнат“ и Фицджералд

Онези, които дръзват да екранизират големи литературни творби, ще трябва да бъдат държани много сериозно отговорни за вулгарно нашествие в чужда територия.

Международният тероризъм

Човешката история е дала много горчиви уроци, че всички най-големи престъпления са ставали все в името на доброто на хората, без някога изобщо да допринесат за това добро. Есето е прочетено по Би Би Си през 70-те години на ХХ век, публикува се за първи път.

Конференцията на младите литературни творци

Никой не искаше от тях да бъдат талантливи творци, а просто нови гласове в хора на социалистическия реализъм или още по-точно – в хора на литературната бюрокрация.

Недовършените мисли на един журналист

„С цялото си сърце бих се поклонил на онзи комунист, който наистина поне веднъж се е изразил като самостоятелно мислещ човек.“ Публикува се за първи път.

Виелица

Виелицата лудуваше из планината, а ние, секачите, седяхме край огъня в бараката, слушахме дългата ѝ песен и тихо си приказвахме.

Висенте Алейксандре

За онези, които бяха живели с испанската поезия на двадесети век, Висенте Алейксандре беше един от най-големите майстори на свободния стих и може би творецът най-близо до понятието „Човекът-поет”.

Сцени от един брак

„За първи път в цялата си филмова кариера Бергман се домогва до такова разголване на може би най-съвременната от всички истини“. Публикува се за първи път.

Хризантемата

„Той гледа от прозореца на своята стая облачното небе и все по-оголващите се клони на дърветата. Всички спят, той единствен е буден, щастливо буден.“ Публикува се за първи път.

Жан Реноар говори

Да разбираш и обичаш света е неделимо от пресъздаването на действителността. И обратното – неразбиране и омраза винаги са вървели заедно.