ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

227 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Жан Реноар говори

Да разбираш и обичаш света е неделимо от пресъздаването на действителността. И обратното – неразбиране и омраза винаги са вървели заедно.

За професионалната небрежност

Грешките са нещо, присъщо на всички хора. Но когато пред нас е цяла планина от чести грешки, човек трябва да елиминира злокобната случайност и да потърси злокобния закон.

Действителният герой

Комунизмът като цел се оказва по-блед от съвсем бледата християнска идея за Божия рай. И дори литературата не може да намери сили да накара въображението си да нарисува картината на този комунизъм.

Среднощните чадъри

„И тръгват в мрака между чадърите към морето. По пътя срещу силуетите на други двойки… на самия бряг… и по-нататък…“ Публикува се за първи път. На 1 март се навършват 89 г. от рождението на писателя.

Отрицателният герой

Ще го намерите в произведенията на първия том от националното драскачество – хитър, прикрил се враг от миналото. При по-сериозните писатели той също има свое място, макар и доста откъснато от конкретната действителност.

Положителният герой

Много пъти ми се е искало да запитам съответните идеологически вождове – къде е този герой, за да отида да го видя, да поговоря с него, да го пипна.

Лицето на Солженицин

Стори ми се, че той съзнаваше много добре своята предопределеност, вярваше дълбоко в нея и не се двоумеше да я изрази. Той бе на една крачка от това да каже: „Бог ме е пратил да ви спася. Аз съм негов пророк“.

Вечерното преживяне
на вола

Едва тогава се появи ТОЙ. Беше от най-породист вид. Пристъпяше бавно и внушително, сякаш тежеше около тон.

В Ясна Поляна

Беше неделен ден, когато напуснах Москва... Волгата на Съюза на съветските писатели с мълчалив като сфинкс шофьор ме караше към Ясна поляна, за да осъществя може би единственото смислено нещо в целия ми престой в Русия.

Георги Марков

Ходенето на българина по мъките

"Ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало." Публикува се изцяло за първи път по ръкописа, предоставен от Цветан Марангозов.