Иван Кръстев
Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Централна Европа е урок за либералите: не бъдете антинационалисти
Югославските войни попречиха на либералите да дефинират либерализма по друг начин освен като антинационалистически.
Блез Гоклен
Иван Кръстев, този глас на Изтока, в който Западът се вслушва
Кое превръща този интелектуалец с кожено яке и закачлива усмивка в един от гласовете, в които се вслушват най-много от двете страни на Атлантика? Портрет на в. „Монд“.
Папата срещу популистите
Дали възходът на популизма в Централна Европа е знак за завръщането на религията или по-скоро за задълбочаване на секуларизацията?
Здравей, поколение на Путин
Изправен пред въпроса как ще изглежда Русия след него, Путин е отново на същото място, където беше, когато постави Медведев начело в Кремъл, за да реши след това отново да се върне там.
В епохата на пожизнените президенти
През 1813 г., малко преди края на своето управление, Наполеон Бонапарт споделя пред австрийския външен министър граф Метерних какви са недостатъците на силното лидерство....
И. Кръстев, Г. Павловски
Русия след Путин
Предстоящите президентски избори ще поставят началото на Русия след Путин, независимо дали Путин ще остане държавен глава през следващите шест или шестнайсет години.
Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?
Ако демонстрантите от 1968 г. се вълнуваха от правата на малцинствата, днешната почвеническа революция се вълнува от правата на мнозинствата.
„Нормализиране“ или радикализация
Дебатът в Полша повдига тежки въпроси, с които се сблъскват противниците на надигащата се популистка десница в Европа: кой е най-добрият начин да се бориш с едно омразно правителство.
Време и място
Защо откривателят на Путин застава на страната на Медведев? Къде греши настоящият президент на Русия в международната политика? Тези и още много въпроси разисква Глеб Павловски пред политолога Иван Кръстев в книгата, издадена от „Труд“. Публикуваме откъс от нея.
Разследването на Мълър и руската намеса
Желанието на Русия да придобие статут на велика сила не е израз нито на носталгия, нито на психологическа травма. Това е геополитически императив.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
„Портрет на умиращ титан“ – изложбата на Юлиян Табаков в софийската галерия „Райко Алексиев“ проследява процеси в околната среда, породени от човешка намеса, чрез фотографии, рисунки и триизмерни обекти. До 16 март.
Изложба „Свободно прелитащи глави“ – живопис и графика, на Чавдар Гюзелев от 4 до 20 март в софийската галерия „Ракурси“.
„Електра“ от Рихард Щраус – на 12, 14 март и 16 април в Софийската опера. В главните роли: Лилия Кехайова и Диана Гуглина, Гергана Русекова, Мариана Цветкова, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Даниел Острецов, Веселин Михайлов. На диригентския пулт Евън-Алексис Крист.
коментар