Иван Кръстев
Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
След Европа
„Европа не би могла да съществува като Съюз на Референдуми, защото ЕС е пространство за преговори, а резултатите от референдумите винаги са последната дума, която не допуска нови преговори.“ Публикуваме откъс от книгата на Иван Кръстев (изд. „Обсидиан“), която британските медии определят като една от най-интересните книги през 2017 г.
Проблемът на Германия е проблемът на Европа
Германските избори показват, че от всички кризи, ударили Европейския съюз през последното десетилетие, бежанската криза е тази, която ще окаже най-силно влияние върху бъдещето на съюза.
Защо американските либерали толкова се боят от Русия?
Дали либерална Америка не приема „Русия“ като другото име на „Доналд Тръмп“?
Ще оцелее ли визията на Орбан за нова Европа?
В епохата на миграцията важна черта на много от популистките партии в Европа е не толкова, че са национално-консервативни, колкото, че са реакционни.
Как Доналд Тръмп предефинира „Запада“
В разгара на Студената война „Западът“ означаваше т. нар. свободен свят. Днес той представлява по-скоро културна, отколкото политическа концепция.
Трудният избор пред Централна Европа: Макрон или Орбан?
Днес Централна Европа е изправена пред необходимостта да избира между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация.
Уроци от Руската революция за Тръмп
Един век след болшевишката революция съществува опасност Москва да повтори грешката на Германия от 1917 г. – да повярва, че революциите могат да бъдат надежден съюзник за постигане на геополитически резултати.
Филмът, който обяснява протестите в Централна Европа
Повечето от протестиращите са млади, някои съвсем млади. Те не са обединени от идеология, а само от разочарование и гняв. Те не са съгласни само да си отварят устата на сцената, те искат да пеят.
Възходът на параноичния гражданин
Следейки новините и слушайки политиците в последно време, съм поразен от степента, в която Америка и Европа са потопени в конспиративното мислене. Конспиративните теории изместиха идеологиите от сърцето на политиката.
ЕС се завръща към бъдещето на Балканите
Европейският съюз трябва да бъде готов да превърне Балканите в свой геополитически приоритет и да оформи политическият конфликт там като битка за или против Европа.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
„Пътуването на Изток“, изложба на Захари Каменов, и Мацуо Башо – избрано хайку, превод Красимир Илиев. В галерия „Интро“ на ул. „Цар Самуил“ 28 в София. Открива се на 24 януари от 19 часа.
Sofia MENAR, фестивалът за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, се провежда до 30 януари в Дома на киното, G8, Евросинема, Чешкия център и кино „Влайкова“. Фокусът тази година е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Прожекции има и във Варна, Пловдив и Стара Загора.
Изложба на Маргарита Милиджийска, посветена на 110 години от рождението ѝ, се открива на 28 януари, вторник, в галерия „Лоранъ“ в София.
няма коментари