1 публикации
Ивайло Знеполски (1940–2023) е философ, културолог и филмов критик. Министър на културата (1993–1995). Професор в СУ „Св. Климент Охридски“ и гост-професор в EHESS (Париж). Дългогодишен директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума „Софийски диалози“. Автор на книгите: „Новата преса и преходът“ (1997), „Езикът на имагинерния преход“ (1998), „Вебер и Бурдийо – подходи към интелектуалците“ (2003), „Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“ (2009), „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (част 1–2, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017), „Семиотика и критика на културата“ (2019), Communism, Science and the University (Routlidge, London, 2020), „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ (2023) и др.
