Гледайки картините на Делиана Стоянова, винаги съм си представял оная омайна сцена от „Пепеляшка“ на Шарл Перо, когато феята кръстница пристига с чудодейната си сила и преобръща тиквата в каляска: „От магия замаян бях и се намерих тука“ („Дванадесета нощ“).

Кое е българското дърво? Питам се сега, на Бъдни вечер, когато в огнището гори бъдникът. Това питане не е маловажно, струва ми се. От отговора му зависи донякъде от каква материя ще е бъдникът (макар да се казва, че задължително трябва да е дъб, не е всякога така).

Трябва да се освободим от идеята, че властта се само-митологизира; не, властта се само-натурализира. Тя не произвежда мит, тя се съчинява в природа. Властта е най-изкуственото човешко изобретение, но иска да се представи като най-естественото.

Той е гениален поет, не се боя да го кажа. Заедно с Бойко Ламбовски и Румен Леонидов (а малко преди тях Борис Христов и Георги Борисов) те промениха поетическия език, извадиха го на форума, на агората, на площада.

За българите – поглеждайки номинално партиите, влезли в парламента, не бихме сгрешили, ако направим извода, че в преобладаващата си част те са троцкисти. Лев Давидович Троцки е теоретикът и флагманът на идеята за перманентната революция.

Защо романистите пишат есета? Ето, на български излязоха три книги с есета на водещи романисти: „Епохата на кожата“ на Дубравка Угрешич, „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук и „В пукнатините на канона“ на Г. Господинов.