Не можеш да си поемеш дъх, пък и не се сещаш да си поемеш… В „Последният човек“ например това става с перфектно измислените хора-телевизори, с кутиите, в които те са наблъскани – цялото това тясно пространство, където едва се диша, каквото e тоталитарната държава.

Редно ли е да си присвояваме миналото, след като то заедно със своите мъртви e беззащитно? И ако е редно – кое минало си присвояваме: истинското ли – такова, каквото е, или някакво въображаемо, което си измисляме?

30 години след първия сигнал на знаковото за промените в страната радиопредаване: разговор за съдбата на журналистиката с Гита Минкова, която е сред създателите и първите водещи на „12+3“.

Estreya е списание с вкус, затова не съм изненадан, че малцина са чували за него. И в известна степен този текст е, за да се възстанови справедливостта.

Публикуваме послеслова на Митко Новков към новата книга на Мирела Иванова „Седем. Стихотворения с биографии“ (изд. „Хермес“). Премиерата на книгата е на 11 юни в Народния театър.

Не всички изложби на Катрин Томова съдържат в себе си думата „остров“. Всъщност, ако сме точни, само една е, последната – „Островът по обед“ (2018).