
Митко Новков


Гледна точка
Homo Ludens
Андрей Даниел има една картина, към която изпитвам необяснимо пристрастие и в същото време желание по някакъв начин да си я отгадая, изясня, претълкувам. Година на направата ѝ е 1989-а, наименованието – „Керемиди“.

Гледна точка
Артаг Торком
„Когато бил млад, един български офицер, добър фехтовчик, предизвикал на дуел известния френски писател Пиер Лоти, който бил туркофил, и нанесъл голяма обида на България“. Ориста на България през ХХ в. е окаяна, затова всяка проява на чест и достойнство събужда любопитството и желанието да се научи повече.

Гледна точка
Имагинерни конструкции, отзатворени простори
Калия Калъчева сама се определя като „индустриален живописец“. Признава за себе си като артист: „Повече ме вълнуват бетонът и стъклото, отколкото природата“.

Гледна точка
Баш писателят
Попадна ми преди време една одиозна книжичка – „Некролози и други многоточия по български“. Неин автор е един треторазряден, ако не и десеторазряден списовател, думат го Христо Стоянов, прочул се преди време най-вече с романа си „Любовният живот на една помакиня“, заради който чак беше разследван от Прокуратурата.

Гледна точка
Два концерта
Годината 2020 е не само високосна, не само уникална (няма никога вече да го има това повторение 2020 в този век – векът, между другото, в който ще умрем), но и – ако се аргументираме тъкмо с повторението, тя е и музикална година.

Гледна точка
„Народното“
Празниците около Рождество Христово, Нова година и наситените с именници първи дни на януари сякаш превъзбуждат българските медии да го ударят на народни чувства. Телевизии, радиа, сайтове се отдават на обяснения и показвания на обичаи, табиети, традиции, нрави, битовизми…

Гледна точка
Виртуози и частици
Пиесата на Майкъл Фрейн „Копенхаген“ разказва за една знаменита среща, може би най-известната среща в историята на квантовата физика, състояла се през септември 1941 г. в къщата на Бор в Копенхаген между него и бившия му ученик Хайзенберг.

Гледна точка
Преди успокоени да отплаваме
Две поетични награди отидоха при двама поети, сякаш твърде много различни. Цочо Бояджиев (1951) спечели поетичното отличие „Перото“, Белослава Димитрова (1986) пък получи наградата на името на Николай Кънчев…