Йорданка Белева
Въздух с неспасяема нежност
В „Нещата, за които мълчим“ светът е оголен, уязвим, като открита рана. Сякаш внезапно сме лишени от възможност за щастие.
Смъртта като материал
„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.
Фрагментът като сгъстяване на погледа
Поли Муканова оспорва за втори път българската литературна традиция, която сякаш не допуска автор да издаде фрагментите си, докато е млад.
Най-дългият български ден
В календара на българската литература и на българската литературна история няма по-дълъг ден от 9 септември 1944 г. Толкова дълъг, че сякаш все още не е приключил.
Поезията като деликатес
Никога не съм имала колебания да уточнявам дали Катерина Стойкова е български поет, или американски. Защото поезията ѝ е световна.
Смъртта на егото е цената да си поет
„Има нещо друго, тайна, написана зад пейзажа, жестовете, действията... Всичко срещу нас е криптирано...“ Разговор с испанския поет Рикардо Диаз Пеяхеро.
Детство, юношество и младост
на българските опиати
„Българите и опиатите. Производство и търговия (1879–1944)“, Димитър Гюдуров, издателство на Нов български университет, 2022 г.
Книжният апостол
В романизираната биография на Христо Г. Данов – „Родолюбецът“, четем малко известни факти за този велик възрожденец.
Биография на травмата: неизказаното се повтаря
Ако унаследените от предците травми не бъдат преработени, те блокират психическото развитие на наследниците. Бруно Клавие изследва тази приемственост в болката.
Часовник с други часове
Съществува друг свят, и той е в този, казва Пол Елюар. Припомнях си думите му, докато четях стихосбирката „Други часове“ на Стивън Дън.
няма коментари