Разговор с художника Чавдар Петров по повод неговата 70-годишнина и юбилейната му изложба в СБХ, която се открива на 4 септември.
Печеливш е изборът в творческата стратегия на художника Николай Майсторов. Неговата значителност започва от темите му, които са свързани със световни литературни шедьоври на големи всепризнати творци, превърнали се в духовна съкровищница на човечеството.
„Работата на твореца е не да се съобразява с хората, а да прави това, което смята, че трябва да прави. По този начин се диктуват правила, тенденции.“ Разговор с Николай Нинов
В центъра на Вечния град, в Museo del Corso, привлече вниманието ми необичайна изложба, която за последните четири години пътува от Париж до Ню Йорк, от Мантуа до Милано.
На 92 години си отиде Енчо Пиронков (1932–2025) – последният представител на т.нар. Пловдивска художествена школа от 60-те години на ХХ век. В неговите картини духът на стария Пловдив и опоетизирания бит живееше редом с монументалните фрески, стъклописи, пластики от дърво и метал.
Ако потърсим най-кратката дефиниция на неговото присъствие, тя ще го представи като една от редките универсални творчески личности на артистичната и интелектуална сцена в България през първата половина на XX век.
Биографията на тази колекция е неразделно свързана с биографиите на колекционера и меценат Иван Бояджиев и на неговия син Йордан Бояджиев, и двамата – подобно на картините – с мигрантска съдба.
Момите на Дечко Узунов, в различните си образни вариации, композиционни и пространствени решения, са ефирни, често сякаш почти безплътни, обвеяни от своеобразно живописно „сфумато“.
