„Работата на твореца е не да се съобразява с хората, а да прави това, което смята, че трябва да прави. По този начин се диктуват правила, тенденции.“ Разговор с Николай Нинов
В центъра на Вечния град, в Museo del Corso, привлече вниманието ми необичайна изложба, която за последните четири години пътува от Париж до Ню Йорк, от Мантуа до Милано.
На 92 години си отиде Енчо Пиронков (1932–2025) – последният представител на т.нар. Пловдивска художествена школа от 60-те години на ХХ век. В неговите картини духът на стария Пловдив и опоетизирания бит живееше редом с монументалните фрески, стъклописи, пластики от дърво и метал.
Ако потърсим най-кратката дефиниция на неговото присъствие, тя ще го представи като една от редките универсални творчески личности на артистичната и интелектуална сцена в България през първата половина на XX век.
Биографията на тази колекция е неразделно свързана с биографиите на колекционера и меценат Иван Бояджиев и на неговия син Йордан Бояджиев, и двамата – подобно на картините – с мигрантска съдба.
Момите на Дечко Узунов, в различните си образни вариации, композиционни и пространствени решения, са ефирни, често сякаш почти безплътни, обвеяни от своеобразно живописно „сфумато“.
Разговор с художничката Екатерина Гецова, една от малкото у нас художнички, които работят със стъкло. Неотдавна тя отбеляза 80-годишен юбилей.
Ако изкуството е донесло достатъчно удовлетворение на художника, има по-голяма вероятност да носи удоволствие на зрителя, който го съзерцава. Не зная да има универсални кодове за това, но трябва да се подхожда открито и добронамерено…
