Беше последният ден на старата година. Магазинчето на партерния етаж в блока затваряше обичайно в осем вечерта, но днес собственикът си тръгна в шест. – И аз съм човек, момчета. И аз трябва да празнувам – каза на неколцината си редовни клиенти, които кротко, без възгласи на несъгласие, допиха шишенцата си и също се изнесоха.
По какво разбираме, че съществува време? По смяната на сезоните. По това, че бебето става старец. По това, че за случилото се запазваме спомен, но не можем да го върнем. Вчера никога няма да стане днес. Вчера, днес и утре сме ги измислили, за да се ориентираме в безбрежието на вечността.
Няколко дни преди Рождество, както всяка сутрин пиех кафето си в градинката под нас и премятах в ума си всички задължения, които ми предстояха. Докато се опитвах да ги подредя някак си в кафенето влезе жена – около четиридесетгодишна, прилично облечена, но с доста уморен и даже изтерзан вид.
Защо Оля Стоянова е толкова сърдита на музеите – ами защото в тях „няма викове и песни“, трябва да стъпваш на пръсти, да не вдигаш шум и изобщо да си по-тих от водата и по-нисък от тревата. А трябва безсистемност, трябва разхвърляност и хаос, за да има живот, един неподправен хаос.
И тази година посрещнахме тихата рождественска нощ с надежда, но и със свити сърца. Насред войни срещу невинни хора, злини, на които светът е подвластен от векове. И все пак „светлината на познанието“, за която се пее в рождественския тропар, я има, доказателство за което е и тази история.
Той беше стрелочник. Работеше на една глуха гара, където влакове не спираха. Имаше един голям тефтер с твърди корици, където описваше дежурствата си. Веднъж му отидох там на гости. Беше по черешово време.
Няма по-голяма радост от раждането на дете. Божият Син се ражда като Младенец и обръща в радост всяка скръб. Ангелът известява за това чудно раждане с думите: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“.
Да си припомним звездата, с която започва разказа за Христовото Рождество св. евангелист Матей! Всъщност копнежът на целия космос от самото му начало е бил копнеж по тази звезда. И ето: избликването ѝ е знак, че зовът е чут.
След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, с мисъл за войните в Украйна и Близкия изток, за нестабилната икономика, и парализирани от страх пред миграцията, европейците приличат на Ченс, героя от филма на Хал Ашби „Присъствие“.
