Знаете ли кое е особено характерно за (западно) германските градове – в техните ресторанти и бирарии хората оживено, възбудено, често пъти гръмко говорят и това се забелязва. Говоренето там „се чува“ защото е… говорене, градска общностна „фония“.
Да се държим за лева като слепец за тояга, значи да се държим за потомствената си балканска нищета. Пътят към националното ни благоденствие минава през еврото, а заобиколни пътища няма. Мотивите за тази ми преценка далеч не са само материални.
Франсоа Артог не разглежда времето като спокойна, ненабраздявана от вълни и бури философско-историческа категория, а напротив, като изтъкано от противоречия и брожения, които Западът непрестанно ще се опитва да усвои и укроти и все няма да му се удава докрай.
През една есенна утрин на 1959 г. на входната врата на партерния апартамент на улица „Шишман“ 35 някой блъска с юмруци, както може да думка само представител на властта. На прага стои дребен милиционер в зеленикава униформа, който носи съобщение за зетя в къщата – новозеландския поет Кевин Айърланд.
Това място не беше никакво кафене. Беше просто мизерно гаражче, където продаваха кафе, алкохол, цигари, солети и вафли. А встрани, в дворчето, под купола на голям бор, имаше две маси с няколко стола. Това беше всичко. Това място ми беше и за море, и за планина през лятото, което отмина.
Никога не забравяйте, че свободата е най-важна от всичко. Никога не потискайте порива към свобода, никога не поставяйте в живота си свободата на второ или трето място, тя трябва да стои винаги на полагащото ѝ се първо място.
За все по-широко разпространяващата се антилиберална политическа религия от руски тип либералната демокрация се превръща в антагонист не на (различни от нея) светски идеи и визии, а на… божествената уредба, на сакралното, на религия-та.
Свободата по един абсолютно логичен начин ни води в друг свят – различен, особен, странен, и тъкмо този свят е описан в изложбата „Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!“. Румънските артисти не ни обещават, че този свят ще е мил, кротък и гальовен, съвсем обратно…
От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него.
