ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Шахматни етюди (XV)

Виши, както галено го наричат всички, е истински брахман. Говореше се, че реакциите му по време на блицпартии са толкова прецизни и бързи, че момчето повече приличало на тигър, отколкото на средношколец.

Антагонизмът елит-народ

От четири-пет години насам наблюдавам един дълбоко тревожен процес: превръщането на понятието граждански (и културен) „елит“ в идеологическа стигма.

Прекаленият светец…

Нека започнем с продължаващата разправия „Златните глобуси – Бакалова – Добчев”. После ще се оттласнем от нея, за да се опитаме да назовем по-дълбок и съществен проблем, към който се отнасят най-различни други разправии, но с един и същ корен.

Валер Новарина

Духът диша

Кръстът е противоречието на живота, което ти пишеш върху себе си. Той ни означава. Белязва ни като личност. Зачерква аза и го отваря.

Минало несвършено

Става понякога така – четеш за миналото, а всъщност четеш за настоящето. Така ми се случи с книгата на Снежана Димитрова „Възстановяване... Репарации... Гаранции... Франция и балканските славянски държави (септември 1918–януари 1920)”.

Любов и смърт сред белоцветните вишни

София все повече се раззеленява, не знам дали е от грешките в климата, но щедрото следобедно слънце вече носи предусещането за пролетта.

Хляб

Фурната беше на другия край на селото. Близнаците и дядо им тръгваха от тяхната къща по такова време сутрин, че да сварят за десет часа, когато вадеха хляба. Спускаха се по стръмната уличка и излизаха на централната. И продължаваха по тротоара под черничевите дървета, край хоремага, край заключената църква, край училището...

Албена Стамболова

Защо не обичаме старите хора?

Те си имат тайна, но я крият, защото знаят, че за нас тя не е интересна. Каква тайна?

Сега не трябва да го свирите

Вдъхновен от един цикъл концерти на Давид Ойстрах, Шостакович започва да пише своя първи цигулков концерт. В най-тежкото време. Писането на такива произведения изисква преди всичко могъща духовна сила.

Христос и законът

Няма как да не се забележи, че мнозина християни (и православни) са съсредоточили днес цялото си религиозно внимание върху онова, което „нашата вяра (дисциплинарно) ни предписва“, което тя „не допуска“, което „осъжда“.