Напоследък много често чувам от различни страни „колко хубаво беше едно време“, но в това твърдение има повече лозунгарска реторика, отколкото доказателства. Целта е да се представи един измислен идеален свят.
От различни места в Европа идват тревожни сигнали: намеса, застрашаваща независимостта на културните институции, цензура, сплашване на артисти, автоцензура. Тези прояви дават ясен сигнал, че е необходимо действие.
Политическият дебат за бюджета трайно се е откъснал от професионалния. Смисленият разговор е невъзможен, защото е изместен от перманентно доминиращия политически скандал.
С всеки изминал ден последиците от преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ стават все по-очевидни. И докато разрушителните последици от външната му политика получават постоянно внимание, разрушителното му въздействие върху архитектурата в САЩ се забелязва по-малко.
Има ли противопоставяне между книгите и филмите? Как тези две изкуства се оглеждат едно в друго? И още в новия брой: Ева Илуз, Еманюел Левинас, Марко Ганчев, Алиса Коваленко, Кирил Мерджански, Мария Хосе Сири, Герасим Георгиев-Геро, Цочо Бояджиев и др.
Невероятна, живописна и странна личност беше Желю Желев – личност, изтъкана от странности, характер, съвместяващ несъвместимости. Неговата необикновеност се състоеше в обикновеността му, неговата логичност – в парадоксалното.
Реч при получаване на наградата за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов, произнесена в Нов български университет.
Пазарджишкият казус е един от многото в страната, отварящи въпроса: трябва ли стари сгради да бъдат опазвани, нищо да не бъде пипано по тях само защото са стари? Наистина ли всичко е памет?
