Политическата криза ни отчайва с тягостното впечатление за пропиляно време и смисъл. Един от последните случаи изправи наричащите себе си „добри сили“ пред избора, посочен в заглавието. Надяваме се да се е разбрало, че поговорката „Злото никога не идва само“ трябва да се има предвид…
Наследството на ГДР е вътрешна съпротива срещу всичко, свързано с понятието „държава“. Стереотипите на съзнанието, произтичащи от разочарованието, правят хората податливи на привидно прости решения, предлагани от антидемократичните популистки партии.
Колкото повече са отвратените от политиката и колкото повече се затвърждава впечатлението, че „всички са маскари“, толкова по-устойчиво е статуквото.
От всички вълнения, пламнали тези дни пред Народния театър, зад Народния театър, в Народния театър и извън него, едно разбрах безпогрешно: че България не е страна за театър, страна за антитеатрални вандалщини е.
До каква степен трябва да си сляп и глух, за да излезеш от фашисткия затвор и да продължиш да тичаш с флаг със свастика? За какво, по дяволите, е този „антивоенен митинг“, при положение че Путин и путинизмът могат да бъдат победени единствено в тази война?
Защо историята на Европа е синтез от мечти за единство и жестоки разриви, от мирни проекти и брутални конфликти? И още в новия брой – Евелина Келбечева, Тимъти Снайдър, Даниел Келман, Капка Кънева, Чавдар Ценов и др.
Ситуационният анализ на изборните резултати показва, че е невъзможно да се състави правителство.
В подхода на Запада към Москва днес наблюдавам „разговор с огледалото“. Вслушваме се само в онова, което искаме да чуем, а именно, че Путин иска да договори края на конфликта в Украйна.
Първото издание на Фестивала за европейска солидарност е посветено на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. „Стени“ е тематичният му фокус, а целта, която си поставя: не само да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността.
