Макар за някои Тръмп да изглежда необходимо зло, появило се да ограничи крайностите на политкоректността, други се чувстват сякаш са попаднали в сюжета на „Мъртвата зона“, знаменития роман на Стивън Кинг.
Нека не правим грешката на световните лидери, които цели три години не посмяха да окажат на Украйна военна помощ, която би ѝ помогнала да изтласка Русия обратно в Евразия.
Революцията на Тръмп вече промени природата на европейската политика. В момент на екзистенциална криза по-слабата страна има обаче един ценен ресурс, с който може да се открои – политическото въображение.
Два дни след като Русия нахлу в Украйна написах текст със заглавие „Лошо му се пише на Путин (във Фейсбук)“. В него изреждах обидите и заплахите по адрес на Путин, и казвах, че ако само малка част от тях можеха наистина да засегнат руския диктатор, то той би бил унищожен на мига.
Новата управляваща коалиция не е способна да излъчи нито едно смислено послание. Винаги когато става въпрос за политика, представителите на подкрепящите правителството партии започват с голямото шикалкавене.
Днешното население на Русия се е отказало от всякакво участие в собствената си съдба. То или се е разпръснало, или не прави нищо, или е натикано в железни и бронирани килии.
Да декларираш подобна еврофобска политика като патриотизъм, като загриженост за националната ни сигурност и за националното ни бъдеще си е жив цинизъм, демагогия, която, за съжаление, остава и до днес неразпозната от милиони наши сънародници.
Какво действително се промени през последните седмици? Определено световната карта и лостовете за обществено управление си остават същите.
Съвсем очевидно е, че преговорите за мир в Украйна между Тръмп и Путин са проиграни предварително и Украйна е предадена – въпреки всички гаранции на Запада, че ще бъде подкрепяна, докато е нужно. Върховният принцип, който ръководи преговарящите, е не силата на правото, а правото на силния.
