В юбилейната година на Манделщам – на 15 януари 2016 г. се навършиха 125 г. от рождението му – в Москва бяха показани нови документи и доноси, довели до ареста и смъртта на поета на 27 декември 1938 г.
Паул Тилих винаги е имал силно усещане за граничността, за двете страни на междата и необходимостта от непрестанното й двупосочно преминаване. Но границата за него е също и символ на лично духовно развитие. Публикуваме речта му, произнесена при връчването на Наградата за мир през 1962 г. във Франкфурт.
Апокалипсисът не възвестява края на света, той носи надежда. Ако внезапно видим реалността, няма да изживеем абсолютното отчаяние от безсмислената модерност, а ще открием свят, който има смисъл.
„Твоето Рождение, Христе Боже наш, огря света със светлината на познанието,защото при него служителите на звездите чрез звезда се научиха да се покланят на Тебе, Слънце на правдата, и Тебе признават за Изток свише, Господи, Слава на Тебе”, възпява тропарът на днешния светъл празник.
Камю беше отчаян и влюбен в красивото по света. А преди всичко бе моралист на отчаянието. Не вярваше ни в рая, ни в пъкъла. Не желаеше нещо да го утешава, търсеше етика без утеха и награда.
Популистките и радикални партии обещават на избирателите това, което либералната демокрация не би могла да обещае: победното чувство, че мнозинствата могат да правят каквото поискат.
Философията – излишен лукс, бутикова дисциплина или условие за възможността да мислим света? Разговор с Цочо Бояджиев и Стоян Асенов.
Смразяването на либерали и консерватори отслабва позициите на политическата власт и може да помогне единствено на привържениците на господарската власт и на онова, което Рейгън нарича „мравуняка на тоталитаризма”.
