Историята на един руснак, отишъл да се бие като доброволец в Донбас, където установява, че е попаднал в банда, а не в армия
Разговор на Димитър Бечев с Питър Померанцев за новата му книга „Нищо не е вярно и всичко е възможно“, за Русия, привидностите и реалността.
Трябва ни критик-биограф-изкуствовед в една личност или екип, работещ единно, който да се заеме с анализа и описването на работата на българските скулптори и художници от последните 40-50 години, и то по обективен и достъпен за обществото начин.
„Вечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад „Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи.” Задочен репотаж на писателя за един Великден по времето на комунизма.
Проблемът на Русия е в нея самата и в това, че през цялото време се стреми да се върне към своите корени, а трябва да се откъсне от тях. У нас има такъв спор – по какъв път да вървим, твърди се, че Русия има особен път. Бих казал, че тя все пак трябва да стигне до Европа.
Повишеният интерес на Иран към йеменските шиити е ново явление от последните години, когато Техеран се възползва от хаоса в Йемен, за да разшири своето влияние до границите на Саудитска Арабия, с която има отколешни религиозни и политически противоречия.
Статията „Случайното име на един национален музей”, която излезе в Портал Култура и Дневник на 27 и 28 март тази година, разбуни духовете на следящите темата до такава степен, че се чувствам задължен да напиша продължение.
Далчев казва, че Яворов внася в литературата ни „съмнението и мисълта, която непрестанно дълбае и не може да се успокои върху нищо”. Внася „безизходния кръг на страданията”, в който са затворени и копнежите му…
