Портал “Култура” заслужава специални поздравления за внезапно формираната дискусия по повод зловещото нападение срещу редакцията на „Шарли ебдо“. Въпреки трагичния повод това само по себе си е окуражително за страна като България, с нейното деградирало публично говорене.
Руските анализатори имат две универсални обяснения за случилото се в Украйна – от една страна те говорят за фашисти, а от друга – за интриги на Държавния департамент, на ЦРУ, на световното задкулисие.
Темата за доклада не стана централно събитие на изминалата седмица. Репликата „Който не работи, той не греши” издава пасивност и безхаберие към тежките констатации. Симулацията на активност е продукт на нежеланието за промяна.
Излизането на исляма на световната сцена днес е предизвикателство за европейците, защото ги кара да осъзнаят, че не може да се постигне силна и сплотена Европа само и единствено с политически и икономически средства.
Можем ли действително да говорим за съществуването на «две Българии»? Не сме ли склонни да разцепваме страната си на две, за да «спасим» себе си в по-добрата й половина, а всичко престъпно, осъдително, недостойно да проектираме в по-лошата?
Това, че изобщо карикатурата съществува, е карикатура на основната черта на човешката ни природа, а именно, че прекрачваме граници. В тази форма живее инстинктът за опасност, по чийто ръб духът се движи, прекосявайки непрестанно подвижните си граници.
Щурмът срещу „Шарли Ебдо” е поредният от серията на ислямистката офанзива срещу една ценност, която принадлежи към ядрото на модерната европейска цивилизованост – свободата на словото.
Двете „детски” книги Алиса в страната на чудeсата (1865) и Алиса в огледалния свят (1871) са „вълшебната приказка” на настъпващия модернизъм, в която Луис Карол не просто пророчески залага големите теми на сюрреализма, екзистенциализма или театъра на абсурда.
