„Доста се подценяват именно граждански протестиращите, но те за първи път имат значение в македонската политика. И са разнообразни по етнос и религия.” Весела Чернева, директор на програма „Европа и съседи” в Европейския съвет за външна политика, пред Портал Култура.
„Българският език е още между чук и наковалня. И колко много е ковък той! Колко малко от народното словесно богатство е засегнато!“ Едно забравено есе на Александър Балабанов.
Настоящата политическа криза в Македония – която бе извън радарите на ЕС и НАТО през последните десет години – потвърждава, че без по-дълга тояга и по-голям морков над региона ще продължат да се стелят мъгла и дим.
Кадиров, настоящ лидер на Чечения, е по-младият син на първия президент на тази територия – Ахмад Кадиров. Колкото повече Кремъл разчита на услугите на Кадиров, толкова по-зависим става от неговите растящи амбиции.
„Пешеходецът е, който извървява своята истина. Който пита за пътя, и търси, и се уморява, и кляка, и гледа земята, и гледа небето, и го вали дъжд, и среща други пешеходци, и се разделя с тях, и му е мъчно, и е неспокоен и спокоен едновременно.“ Един забравен текст от 50-те години на големия български мисител.
Украинската криза накара европейците да осъзнаят, че техният политически модел не е привлекателен за всеки – със сигурност не за всички техни съседи.
Чувството за „виктимност“, страхът, необходимостта от сплотяване, от това да се вдигнеш срещу врага – всичко това е израз на дълбоката ненадеждност на света, който са построили и в който живеят руснаците. Свят, който се крепи на несигурни основи.
Географията и икономическите интереси са по-силни от историческите спомени. За пример може да бъде взето общественото мнение в две централноевропейски държави, които исторически имат полярно отношение към Русия – Полша и България.
Според предразсъдците културните активности са бреме, което обществото е принудено да понася, едва ли не по силата на съмнителна инерция. А в действителност добре организираните фестивали могат да носят многобройни ползи и в България, където така и не се случва желаната среща на културата с туризма.
