Вече три седмици хиляди българи всекидневно протестират на улицата, за да изобличат влиянието на мафията върху политическия живот в страната. Те настояват за повече „морал” и повече „прозрачност”. Анализ на в. „Тан“, Женева.
Измина седмицата на Михаил Миков. Започва тази на Цветлин Йовчев. Миков не успя да дискредитира протеста с думи, какво ще го прави Йовчев?
Виждам по улиците да се оформя нова гражданска култура. Така както британецът стъпва по парковете, а Карел Чапек се учи от него на свобода и демокрация, българите свикват да стъпват по „Цариградско шосе”, да седят на платното, да рисуват и пеят. Всички заедно. Учим се на солидарност. Учим се да разговаряме.
Това писмо е съставено и замислено като част от онлайн акция срещу поведението на партия „Атака“ и лидера й Волен Сидеров, която се състоя в петък. Писмото беше разпространено в най-популярните събития във фейсбук – ДАНСwithme и На кафе пред парламента, и впоследствие изпращано до електронната поща на партия „Атака“.
Беше активирана цяла поредица от интерпретации на протеста – като започнем от количествената му оценка, преминем през социалното описание на хората, които излязоха навън, и стигнем до желанието за силовото му естетизиране. Виждам в този протест по-скоро кулминацията на един процес на събиране на точки на гражданска активност.
Мирните протести в България показват, че съществува развито гражданско общество, което няма да толерира корпоративното превземане на държавните институции. Ситуацията изисква широка подкрепа на демократичните усилия на българското общество.
Нашият бунт се ражда от “спектакъла на безсмислието”. Това е бунт в името на справедлива участ и жадуван ред. Бунт физичен и метафизичен, защото е в името на реалното и на другото, което съзнанието ни проектира, надхвърляйки емпиричното в името на свободата и на духовното.
Българската демокрация се тресе от протести и конфликти. Радой Ралин каза още в 1991 г: демокрацията ни е сбъркана, а свободата – досадна. Какво ли е имал пред вид? Тъй като се оказахме с къса памет, преходът ни се оказа много дълъг, безкраен. Никога не знаем кога ще свърши и дали ще свърши.
