Разговор с писателя Борис Акунин за втората годишнина от масовите протести в Русия, за разочарованията на протестиращите, за либералните ценности, Алексей Навални и липсата на политическа алтернатива.
Добре познати са думите на Карл Маркс, че великите исторически събития се случват на два пъти – „първият път като трагедия, а втория път като фарс”. В Украйна, за съжаление, трагедията е неделима от фарса.
Преди дни 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лаурeати подписаха апел против повсеместното електронно следене. Сред инициаторите му са живеещият във Виена писател от български произход Илия Троянов и неговата колежка Юли Це. Прочетете написаното от Илия Троянов.
Нашите политици говорят манихейски – има добро и зло, противниците ни са тотални врагове. В политиката не е така, в политиката трябва да може да се говори. Видяхме как в Германия политически противници направиха голяма коалиция. Това възможно ли е в България? Ако се говори манихейски – не.
На 10 декември, преди 500 години, Николо Макиавели написал до до приятеля си Ветори едно от най-чудесните, според мен, писма на италианския Ренесанс и световната култура. Превод от италиански и бележки: Владимир Градев
Неслън Мандела беше изключителна личност в политиката и един от най-големите носители на надежда през ХХ век. Южноафриканският писател, роден през 1948 г., разказва за личните си срещи с него.
Реформаторският блок би спечелил, ако постави по-смело социалната карта. Не може десните да се страхуват от думи като бедност, неравенство или безработица, приемайки, че те са запазени за левицата. Този идеологически калъп ограничава влиянието им в обществото.
Изправени сме пред ценностен избор между стремежа към развитие и стремежа към изостаналост, както единствено може да бъде назована носталгията по тоталитарното общество. Но не се получава нито едното, нито другото и ние замръзваме в някаква мъртва хватка, единствената последица от която е, че рушим морала в елементарното човешко общуване.
