В интервю пред Юта Зомербаеур от австрийския всекидневник „Ди Пресе” политологът Михаел Мецник обяснява протестите като базова критика на политическите елити, които изобщо не се интересуват от настояванията на гражданите.
Протестите искат да научат партиите да си държат на думата. Управлението на кабинета на Бойко Борисов се отличаваше тъкмо с обратното – то беше опортюнистично – ще направим това и това, ама ни пречат, искат и друго, така че сменяме курса.
Имам чувството, че съзнателно се върви към разрушаване на възможностите на българската енергетика и на икономиката като цяло. Логиката е една – поевтиняване на активите в страната и тяхното купуване от някой приятел на Сергей Станишев. Друга логика няма.
Никога няма до постигнем докрай безкрайно голямото или безкрайно малкото. Но защо да предпоставяме a priori, че реалността, схваната в своята цялост, изключва неща, които се изплъзват от мярата, пита в своя лекция френският историк Жан Делюмо. Току-що на български език излезе вторият том на изследването му „Една история на рая: Хиляда години щастие“, изд. „Изток-Запад“.
Днес България има уникалния шанс да стане нормална държава, каквато никога не е била. Държава, която се направлява не от апетитите на престъпни шайки, а от волята на просветените ѝ граждани. Ако пропуснем този шанс, паметта на утрешните поколения няма да ни прости.
Ако българските граждани искат да живеят в едно удовлетворяващо ги общество и добре функционираща държава, е нужно да постигнат поне минимално съгласие относно базовите ценности, норми и цели на съвместното си съществуване.
За формирането на общност, интернет и протестите в Русия или как политиката става все повече екзистенциална.
Вече три седмици хиляди българи всекидневно протестират на улицата, за да изобличат влиянието на мафията върху политическия живот в страната. Те настояват за повече „морал” и повече „прозрачност”. Анализ на в. „Тан“, Женева.
