Трябва ли да критикуваме бруталността на руската политика или да възприемем една прагматична и благосклонна нагласа, да си затваряме очите и да сътрудничим с Москва, пита френският историк и политолог Ан дьо Тенги.
Разпокъсан на местни владения, върху които няма достатъчно власт, Европейският съюз е като Япония преди модернизацията си. Ситуацията предполага европейска версия на стореното през епохата Мейджи.
Има един много съблазнителен и много вреден демон: демонът на обобщенията. Той пленява човешката мисъл с това, че на всяко явление се слага етикет.
Кой е жизнеспособният проект на Европа в кризата – един по-силен политически съюз (ЕС като „Брюкселска империя”) или частично връщане към суверенитета на нациите? Сблъсък на мненията на холандския историк Тиери Баудет и британския политически философ Роджър Скрътън.
Европа преживява труден момент, ситуацията в еврозоната и в ЕС може рязко да се влоши, въпреки предприетите стъпки за създаването на банков съюз и за пряка рекапитализация на испанските банки.
Секуларизмът се превръща в новата идеология, новата пара-религия, която решително се отказва от употребата на разума.
Неаполитанските неомелодични певци възпяват всекидневието на членовете на „Камора”. Презирани от критиката, но високо ценени от публиката, те разкриват едно друго лице на Италия.
Кой взима по-добрите решения: интуицията или размисълът? Даниъл Канеман, първият психолог, получил Нобелова награда за икономика, отговаря: обмислените решения обикновено са най-добрите. Неговата книга „Мисленето” (изд. Изток-запад, превод от английски: Жана Ценова), е определяна като „научна автобиография в три части”.
