Корпоративно овладяване на най-важните служби на държавата. Превръщане на правителството на Орешарски в параван на корпоративни интереси. Може би все пак просто от глупост? Ако не е, кой има интерес да клати лодката в и без това сложни времена?
„Това е шокираща и брутално логична кулминация на дългогодишната подмяна на публичната политика с олигархични договорки, на институциите със сенчести мрежи, на върховенството на закона със дерибейство.“ Коментар на Христо Иванов, програмен директор на Българския институт по правни инициативи (БИПИ) пред „Дневник“.
Една кошмарна коалиция произведе абсурдно правителство. В такъв тежък момент ни е нужно национално правителство. Все по-ясно става обаче, че имаме едно семейно правителство на Сергей Станишев и неговата Моника Йосифова.
Кризата на площад „Таксим” постави въпроса за цял един народ пред световното обществено мнение. Бъдещето на Турция си остава мрачно. Целта на Реджеп Тайип Ердоган е да установи личен и авторитарен ислямистки режим преди честванията на стогодишнината от създаването на Турската република през 2023 г.
Всички, които участват в кабинета “Орешарски”, са представители на старомодния тип партии. Без изключение. Те се борят за сегмент от някаква обща власт, като общото се приема като самун хляб – той е голям еди колко си, дай да отчупим някакво парче.
Защо 28 % от младите българи са гласували за партии под 4 % бариера? Как „Атака“ може да си позволи да подкрепи правителство на БСП-ДПС? И какво е обяснението на странните реакции на ГЕРБ? Избори 2013 г. през погледа на известния френски електорален политолог проф. Паскал Перино.
Напоследък суицидната вълна нарасна много и преля в партийното тяло вдясно. Така, както се самоубиват граждани, така очевидно се самоубиват и партии, които не могат да се справят, не виждат бъдеще или просто разпознават сигналите на реалността по съвсем грешен начин.
Поляризация, блокиране, парализа…И един задаващ се „особено горещ“ месец септември. Така изглеждат българските предсрочни избори през погледа на в. „Фигаро“.
Съществува тенденция за превръщане на езика на омразата в средство за печелене на избори. Още преди старта на предизборната кампания определени политически партии заложиха на антициганското и антималцинствено говорене.
