Темата, на която бих искал да се спра, буквално се съдържа в следния въпрос: „Може ли цивилизацията, произлязла от християнството, да пренебрегне неговото религиозно наследство?”. Избрах за заглавие на моя отговор една фраза на Рьоне Шар, извлечена от негова поема, писана по време на войната: „нашето наследство не е предхождано от завещание”.
България е на второ място в света по брой на рицарите тамплиери. У нас те наричат себе си православни тамплиери, като в същото време твърдят, че са „наследници на древната тамплиерска традиция”. Всъщност зад инициативи от типа на т.нар. ордени на рицарите тамплиери и прословутия Върховен архонтски събор стои стремежът на една определена класа да легитимира себе си като аристокрация.
След няколко десетилетия всичко на земята радикално ще се промени: раждането, смъртта, пространството. Това твърди известният френски философ Мишел Сер в най-новата си книга „Палечка”. Интервюто с Мишел Сер е първото от новата ни поредица „Историята днес”, в която ще се опитаме да съберем мнения, осмислящи случващото се в хоризонта на ХХI в.
Тъжното е, че потенциалът на технологиите може много лесно да бъде потиснат. Показва го например начинът, по който Държавният департамент погна посредниците, които хостваха на сървърите си сайта „Уикилийкс“. Същото се отнася и за Арабската пролет.
Виждал съм този паметник. Той наистина е в окаяно състояние. Ако съображенията са технически, решението е просто. Ако съображенията са естетически – тогава нещата са доста по-субективни. Лично аз не го намирам за особено интересен и ако той изчезне от пейзажа, това не би породило някаква аномалия. Ако съображенията са идеологически, тогава въпросът е доста по-сложен.
В един свой текст-размисъл за гилотината Албер Камю разказва как по време на най-ранното му детство в Алжир бил осъден на смърт селски работник, извършил особено отвратително престъпление. В някакво опиянение от кръвта убиецът заклал семейство фермери заедно с децата им.
Съществува реална опасност разделението на Европа да стане постоянно. Както човешките, така и финансовите ресурси ще принадлежат на центъра, докато в същото време периферията ще се намира в постоянна криза.
Никъде другаде, както в Румъния, на повърхността не изплува толкова негативизъм, толкова жлъч от страна на души, жадни за отмъщение към всеки и всичко.
