Никога не сме наблюдавали такъв срив във всички институции и авторитети. Рискът от ефекта на доминото е осезаем. Правителството прилича на капризно дете, което много иска, но няма силите да се задържи на единия край на люлка-гърбушка. Когато в един момент повече не издържи и се пусне, всички ще политнат надолу.
Намирането на основа за бъдещи консолидирани действия на изглеждащите днес непримиримо разделени групи граждани преминава през задълбочено осмисляне на случващото се в страната в по-дълъг времеви хоризонт и в перспектива, по-различна от конюнктурната.
Борбата е на каузата срещу технологията на властта, противоречието е не само между целите, но и между използваните средства от двете страни. Следователно за победител в дебата не може да се говори, защото целта на единия от участниците е изобщо да отстрани този дебат от публичното пространство.
При отсъствие на желание за водене на политика, което предизвиква липса на политическа легитимност, национализмът е най-краткият път за печеленето й.
През 1990 г., година след падането на Берлинската стена, а сетне и през 1997 г., те са сваляли правителството. Затова днес българските управници, започват да треперят. Студентите влизат отново в танца.
През 1916 г. Хуго Бал чете за пръв път свои „звукови поеми” в кабаре Волтер в Цюрих. Тяхната цел е да покажат невъзможността на езика да бъде посредник в общуването между хората. Сто години по-късно политическата реторика в България е също толкова изпразнена от съдържание.
Налице е увеличен натиск върху журналистите да защитават интереси, свързани с частни компании, стоящи зад една или друга медийна група. Това е рамковият проблем на българската медийна среда. Много медии започнаха да заемат партизанска позиция в услуга на корпорации или на партии.
Всяка вълна студентски протести бележи нов стадий в демократичното развитие на България. Днешните студенти ни казват недвусмислено и решително – не желаем да живеем в лъжа. Поколението от 1997 г. е с тях!
В годината на Албер Камю, когато отбелязваме 100-годишнината от рождението на големия писател и философ, ви предлагаме тези негови интервюта, непубликувани на български. В тях Камю говори за своето поколение, видяло „как под фалшивите цветове на надеждата една нова лъжа се наслагва над старата”.
