Виждал съм този паметник. Той наистина е в окаяно състояние. Ако съображенията са технически, решението е просто. Ако съображенията са естетически – тогава нещата са доста по-субективни. Лично аз не го намирам за особено интересен и ако той изчезне от пейзажа, това не би породило някаква аномалия. Ако съображенията са идеологически, тогава въпросът е доста по-сложен.
В един свой текст-размисъл за гилотината Албер Камю разказва как по време на най-ранното му детство в Алжир бил осъден на смърт селски работник, извършил особено отвратително престъпление. В някакво опиянение от кръвта убиецът заклал семейство фермери заедно с децата им.
Съществува реална опасност разделението на Европа да стане постоянно. Както човешките, така и финансовите ресурси ще принадлежат на центъра, докато в същото време периферията ще се намира в постоянна криза.
Никъде другаде, както в Румъния, на повърхността не изплува толкова негативизъм, толкова жлъч от страна на души, жадни за отмъщение към всеки и всичко.
Трябва ли да критикуваме бруталността на руската политика или да възприемем една прагматична и благосклонна нагласа, да си затваряме очите и да сътрудничим с Москва, пита френският историк и политолог Ан дьо Тенги.
Разпокъсан на местни владения, върху които няма достатъчно власт, Европейският съюз е като Япония преди модернизацията си. Ситуацията предполага европейска версия на стореното през епохата Мейджи.
Има един много съблазнителен и много вреден демон: демонът на обобщенията. Той пленява човешката мисъл с това, че на всяко явление се слага етикет.
Кой е жизнеспособният проект на Европа в кризата – един по-силен политически съюз (ЕС като „Брюкселска империя”) или частично връщане към суверенитета на нациите? Сблъсък на мненията на холандския историк Тиери Баудет и британския политически философ Роджър Скрътън.
