Защо толкова много хора – интелигентни и принципно добронамерени, считат Русия за добрия във войната с Украйна. По някаква причина тези хора свързват правотата на Русия… със своите мечти, страсти, надежди.
Цензурата в Русия е тъжна константа от забрани. Сякаш има две точки в географското пространство: на едното място не може да се пише и казва нищо, а на другото могат да се говорят и печатат всякакви думи на руски.
Не че водещите национални политици на Запада някога са се споразумявали безпроблемно относно политическите си перспективи; но те винаги са споделяли общо разбиране за своята принадлежност към „Запада“ под ръководството на САЩ. Това политическо значение се разпадна с идването на власт на Доналд Тръмп.
С войната на Путин срещу Украйна и с второто идване на Тръмп ние се събуждаме в нова епоха. Новият световен ред заплашва да се окаже старият, предевроатлантически ред.
Неповторимостта на Баховата музика – тема на новия брой. И още: Иван Кръстев, папа Франциск, Ханс-Георг Гадамер, Аниес Дезарт, Пламен Антов, Светослав Овчаров и др.
Макар за някои Тръмп да изглежда необходимо зло, появило се да ограничи крайностите на политкоректността, други се чувстват сякаш са попаднали в сюжета на „Мъртвата зона“, знаменития роман на Стивън Кинг.
Нека не правим грешката на световните лидери, които цели три години не посмяха да окажат на Украйна военна помощ, която би ѝ помогнала да изтласка Русия обратно в Евразия.
Революцията на Тръмп вече промени природата на европейската политика. В момент на екзистенциална криза по-слабата страна има обаче един ценен ресурс, с който може да се открои – политическото въображение.
Два дни след като Русия нахлу в Украйна написах текст със заглавие „Лошо му се пише на Путин (във Фейсбук)“. В него изреждах обидите и заплахите по адрес на Путин, и казвах, че ако само малка част от тях можеха наистина да засегнат руския диктатор, то той би бил унищожен на мига.
