За разочарование на всички ни пълномащабната война в Украйна, наричана от Кремъл с шеговит цинизъм военна операция, се оказа дългосрочна – дългосрочни са и хуманитарните, и политическите, и икономическите последици от нея.
6.30 ч., зазоряване, широк площад (селска гордост!), хладина преди знойната жега. Стобски пирамиди надвисват над селото ни все пак.
Не знам защо тъй драматично ни липсва способността да разберем какво се случва с нас, в България, в днешния кръстопътен момент от историята на човешкия свят, в който от позицията, която ще заемем, и от визията, която имаме за себе си, зависи и бъдещата ни национална съдба.
За въдворяването на една национална диктатура само вътрешнополитически терор не стига – необходимо е и външнополитическо, и интернационално алиби. Алиби, което хиляди западни творци великодушно обезпечаваха на злодеите в Кремъл и около Кремъл.
В началото Ян беше като от друга планета. Датските му възгледи катастрофираха при челния удар с българската действителност, в която той трябваше да прекара две години по европейски проект. Всичко му изглеждаше нелогично.
В рамките на около седмица – от 14 до 20 юли – се състоя четиридесет и първата лятната школа по философска медиевистика в град Елена.
„В Швеция образованието е ориентирано към практиката. Най-важното е всички да са подготвени за живота. Когато напусне училище, ученикът трябва да е опознал себе си, да е научил как учи най-добре.“ Разговор с Кремена Сьодерстрьом.
Непрекъснато чуваме политиците да се оправдават с „комуникационен проблем“. Избирателите не ни разбраха, партньорите ни не ни разбраха, опонентите ни не ни разбраха, вътрешнопартийната комуникация е нарушена…
