Хората, които се борят срещу рашисткия режим днес, са герои. Те са като декабристите и Херцен, като осемте дисиденти, които през 1968 г. излязоха на Червения площад „за вашата и нашата свобода“.
Вотовете на недоверие от легитимен инструмент на опозицията се трансформират в рутинна политическа дейност, в съставна част от техниките на парламентарния саботаж.
Наскоро видях подобна група „локали“ – черни дрехи, характерните маратонки, стърчащи отзад, и, разбира се, тротинетките. Най-вероятно деца от същата, да я наречем, субкултурна група.
Носталгията по романтичното минало носи пагубните илюзии за неговото безметежно възкресяване. „Демократите“ имат нужда от нещо ново, от ново „ново начало“, но то в никакъв случай не е „новото начало“ на Петър Стоянов, което застава срещу „новото начало“ на Пеевски.
Върви радикално преформатиране на руското книжно пространство. Преди опитите за цензуриране и регулиране на книжния пазар бяха фрагментирани и хаотични, сега процесът е рационализиран и централизиран.
Случващото се в Газа е хуманитарна и екзистенциална трагедия за живеещите там и морална и политическа катастрофа за Израел. То е пример за разрушителната неспособност на европейците да предприемат адекватни действия в настоящето.
С времето западните съюзници започнаха да се съмняват, а впоследствие и съвсем престанаха да вярват в смисъла и ползата от задграничните си радиоемисии. Обратна връзка със слушателите си държавите от Свободния свят нямаха, резултатът от емисиите им беше невидим.
Мястото на Томас Ман (1875–1955) в модерната европейска литература – тема на броя. И още: Стефан Куртоа, Глеб Морев, Владимир Зарев, Ю Хуа, Владимир Карамазов, Здравка Евтимова, Малин Кръстев и др.
Защо Тръмп дори не се преструва, че следва обичайната за всеки президент практика да се издига красива стена между публичната длъжност и частния бизнес? Защото хората са склонни да проявяват търпимост към прозрачните конфликти на интереси, но не и към лицемерието.
