Болката от разрушаването на СССР и загубата на статута на Русия като „Велика Държава“ е второто най-силно масово преживяване (след съзнанието за бедност и живот в условията на перманентна „криза“) през целия постсъветски период.
Не е за вярване, но отново предстоят предсрочни избори. На всички темата е дотегнала и сякаш нито има какво повече да се каже, нито има какво повече да се направи. Избирателната активност намаляваше през последните години и очакванията са да пада още.
На 29 март България отбелязва 20 години принадлежност към НАТО. С ирония спрямо зарята, с омерзение към другите форми на сервилност следва да се отчете – влизането ни в НАТО е едно от най-хубавите събития за страната в нейната най-нова история.
Цивилизация значи общност, в която висша ценност е ненасилието. В еволюцията на руските общности насилието винаги е било на почит.
Хитростта – този злокачествен тумор на народопсихологията ни! Присъща е единствено на низшата социална категория – слугинаж. Хитруването е най-мощният враг на личната гордост и на способността за подвиг.
Събитията в Украйна станаха детонатор за пандемията от омраза. А в ситуация на такава пандемия хората се превръщат в нечовеци, които губят образа си и се връщат в един архаичен свят.
Причините за кризата са естествени от гледна точка на теорията – нямаше подписано коалиционно споразумение за съвместно управление на държавата за пълен четиригодишен мандат.
В траурната тишина за миг се досещаме, че скотството и обидата в живота на човек идват тогава, когато е излъгал себе си кое наистина е важно. Тишината ни открива важното.
