Париж гори ли?
Днес Париж „гори“. В прекия и преносния смисъл. Както и цяла Франция. Заради пенсионната реформа, която президентът Макрон реши да прокара по административна процедура, предвидена в конституцията. И за да не пламнат паметни сгради и цели квартали са необходими самоотвержени усилия на огнеборците.
На гарата
Влакът не идваше. Нещо повече. Никой не му знаеше разписанието. Но касиерката на гишето продължаваше да продава билети. Хората се трупаха и вече бяха напълнили чакалнята. Вътре беше топло, огромната печка в средата на помещението равномерно бумтеше.
Първата и последната дума
Вълнуваща до краен предел е молитвата на свети Ефрем Сирин, която коленопреклонно произнасяме в тези дни. Покъртваща е нейната тиха деликатност, духовен аристократизъм, нейната краткост, мекота и сърдечност.
„Телесността“ на Запада и „духовността“ на Русия
Най-перфидните ни русофили, чийто „профил“ се опитах да очертая по-миналата седмица, са се активизирали особено в последно време.
Празнично
Споря с приятели отколе: твърдят, че литературните премиери не били нужни, нямало в тях събитие, нито случка, били все едни и същи. Хич не съм съгласен: литературните премиери са ритуал, необходим ритуал, задължителен даже; също както е ритуал церемонията при честването на национален празник.
Без милост от Троцки
Има спомени, които изникват съвсем ненадейно от разминаването между време и място. Не съм си и помислял как най-привично действие като изтеглянето на една карта от банкомата, и то след изкачването на четири стъпала, може внезапно да ме върне толкова назад.
На пейката
Едно време през терасата на кухнята на шестия етаж се виждаха златните кубета на „Св. Александър Невски“. Сега се виждаха блоковете на жилищния комплекс „Белите брези“. Преди долу се виждаха едноетажните къщички на бежанците от Егейска Македония с дворчета, пълни с дървета и лехи...
Разстрел
Миналата седмица една снимка обиколи виртуалното пространство – снимката на последната секунда живот на един украински войник. Тя е скрийншот от видеото, който неговите убийци са пуснали в мрежата. Чуват се и техните гласове, злобните им ругатни и откосите от автоматите, които го пронизват от всички страни...
Символната руска окупация на София
Отново се разгоряха „дебати“ (както в казионните ни медии наричат истеричните акции на нашенските русофили) около паметника на съветската армия в центъра на София.
От диамата до Бога
Бях дошъл в алма-матер да уча древна и нова философия, антична и съвременна мъдрост да трупам копнеех, а алма-матер ме обсипа с партийна идеология. Да детронираш най-древната наука, майката на всички науки да детронираш и да я превърнеш в партийна слугиня, не е шега работа...
няма коментари