Краят, който смъртта слага на всичко – да, на всичко в живота, ви изглежда най-основният негов враг, но той същевременно е и това, което прави вашия живот – живот.
Докато литературните рецитали търсеха смисъла, легендарният стенвестник „Трън“ иронизираше и пародираше, той търсеше безсмислието. Но безсмислието е също смисъл – само че смисъл с обратен знак.
Най-голямото спортно събитие за тази година според мен не е единствено спортно, има и други измерения, по-интересни. Има също и показателни знамения, че и някакви поличби, ако щете.
Става дума за онова, което идва „след“ политическото безумие на Путин: за четири хипотези, формулирани в „Икономист“.
Стана, както всяка сутрин през последните трийсет години, в шест. Размаха малко ръцете си, за да се излъже, че прави гимнастика, взе душ и се обръсна. Облече костюма си, закачи края на ланеца на джобния си часовник за копчето на жилетката…
Утрото. Най-прекрасната част от деня. Мигът на събуждането, на първото отваряне на очите. Този миг носи двата най-големи дара – благодарност и надежда. Благодарност за светлината на новия ден, която ни връща към началото на сътворението.
В неголямо помещение, в средата на което е поставена дълга маса (по-късно ще разберем, че това е зала в гробищен парк предназначена за събиране на близки на покойника), влиза група от четирима мъже и млада жена.
Самодейни, независими и граждански по своята природа, рециталите в Софийския университет превръщаха и участващите в тях в независими граждани – поне за няколко часа седмично.
