ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

„Брест-Литовска България“?

Патетичните клишета са като прекроени географски карти: границите минават там, докъдето се простират историческите блянове. И ето, че днес започват да ни убеждават как България в началото на 1918 г. била вече с територия едва ли не от 200 995 кв. км...

40 години без Петя Дубарова

Години наред се канех да изровя няколкото писъмца и пощенски картички, които имам от Петя Дубарова, и да ги изпратя на семейството ѝ. Но вече така и не помня дали го направих, или не.

По тайнственото въже

„Ще видим Бога както си е“ на архимандрит Софроний Сахаров беше първата книга по православно богословие, която ми се случи да прочета преди дванайсет години. По някакъв интуитивен начин се свързах дълбоко с нея, изчетох я докрай, обикнах лицето на стареца Софроний...

Абсурди на световната политическа сцена

Покрай медийните шумотевици, съпроводили посещението на българския премиер при Тръмп (резултатите от него са скромни и основно са „извоювани“ от Борисов в полза на Русия)...

Империята (не) трябва да умре

Творението на Михаил Зигар „Империята трябва да умре. История на руските революции в лица 1900-1917“ (ИК „Жанет 45“, превод Здравка Петрова) просто е обречено на успех. 1000-страничният том се е захванал да обезсили приказните митове и митологичните клишета.

Среща

Визитата на Бойко Борисов в Съединените щати ще продължава да бъде предмет на анализи, които ще зависят и от бъдещото развитие на двустранните отношения, тъй като именно то ще покаже кое от майсторски опакованото в дипломатически нееднозначни фрази ще стане реалност и кое не.

Ньой без факли

В хладната привечер на 27 ноември виждам как пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се събират млади хора. Двама-трима сред тях с плакати срещу Ньойския договор. Сто години по-късно, разбира се.

Три разказа

Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.

Джена

Никога досега не беше виждала такъв поглед, такава човешка беззащитност и безпомощност. Вкамени се, потресе се, не беше си и представяла, че човекът изобщо е толкова крехък. Не можеше да проумее опиянението на Борис, бръщолевенията му за сгромолясване на системата, надеждите и плановете, които бликаха от устата му.

Старата вещ

Има нещо, което неизменно впечатлява в старото, в традиционното изделие, макар че е трудно да изразим какво е то. Изделието на майстора-занаятчия не е просто добре пригодено за определена потребност. Бих казал, че традиционното изделие е съвършено… за самото себе си.