ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Избори до „куково лято“?

45-ото Народно събрание предсрочно се „спомина“ не защото не бе представително, а тъкмо заради своята „свръхпредставителност“ – отдавна не сме имали парламент, в който така да са представени всички тенденции в българското общество...

Вечерна проверка за Боби Роканов

Оная с косата мина и през Боби Роканов. След някой и друг ден ще станат два месеца, откак го няма. Появяваше ми се във Фейсбук, ядеше се с този и онзи. После профилът му стихна. И се чу: Боби Роканов вече го няма.

Небе

Когато над нас небето е ясносиньо, то е като въздуха – не успяваме да се замислим и да го изговорим. Естественото ни състояние е да виждаме небето, да го поемаме в себе си, да имаме неговата перспектива. Тогава сме радостни, усмихнати, изпълнени с лекота.

Пасхално и лично

Спомням си онази далечна година, когато за първи път осезателно усетих тази сила на предпасхалната седмица – силата, която не насилва, която сякаш и въобще не е сила, но която царуваше, бе царувала и щеше да продължи да царува спокойно и безтрепетно над всички други „сили“.

Кратко лирическо отстъпление

„Той беше моят изток, запад, север, моят юг, работното ми там, неделното ми тук, и ден, и нощ, и стих, и песен с него бях, и мислех си, че любовта е вечна...“

Скръб и радост

Днес е най-тъжният ден в Годината. Спасителят, обруган от враговете Си (а и от някои уж приятели), изпуска последния Си дъх на Кръста, завесата се раздира, скалите се разтърсват. Но този ден, макар и най-тъжният в годината, е бременен с радост, с радостта, която предстои за всички християни.

Иов и историята

Библейският текст е еквивалент на история. Разказ не просто за „случили се неща”, а по-скоро за „корена“ на събитията. Изживяваме събитията от собствения си живот „разпокъсано“, ала отгърнем ли Писанието, ги откриваме „сбрани“ в реда на Историята: между Адам и Авраам, между Иов и Авел, между Каин и Иуда...

„Живеем в „Шишманова“ България!“

„Дали сега нашата България е „Шишманова“? Може би. И в онази епоха това е била една богата земя, и сега живеем в относително благоденствие, но добра ли е посоката?“

Любовта гори и свети

Десетте девици имат една и съща цел – да посрещнат младоженеца. Но само добри намерения не са достатъчни. Това е притча за нашата готовност, за нашата подготовка да реализираме мечтите си. Колкото по-силни са те, с толкова по-голямо усърдие се стремим към тях.

Парадоксът на Страстите

Откровението на Истината – откровението ѝ на човеците, на техните дела, на техните установения – винаги следователно е тъждествено на Съда на Истината над тях и съкрушението, изумлението е тъждествено на жизненото постигане на това откровение.