Като се взреш и позамислиш напоследък, излиза, че практичен народ сме ние, българите. Истина! И тъкмо от тази своя практичност, че даже и от непрактичността си все теглим в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. От всичко теглим ний, ама буквално – и от водата, и от въздуха, дето ту ни стигат, ту не стигат.
Седях в писателската си кантора и кисело се усмихвах. Защото имах киселини. А содата на мен лично не ми помага. От содата единствено започвам да се оригвам като камила, преяла с фурми. Грозна работа, какво да ви обяснявам.
Водещи философи се прехласват по философията на китайския вожд, залял в кръв и насилие страната си. Китайците размахват и наизустяват „Червената книжка“ с цитати на Мао по задължение, а западните интелектуалци четат в захлас скудоумните цитати в нея.
Когато в едно общество „елит“ започне да става негативно натоварено понятие, това е признак за болест. А не това да предпочиташ Вивалди пред хорото, да държиш площада в града да е площад, а не мегдан, да си богослов, а не православен татуиран „юнак“...
Попадна ми преди време една одиозна книжичка – „Некролози и други многоточия по български“. Неин автор е един треторазряден, ако не и десеторазряден списовател, думат го Христо Стоянов, прочул се преди време най-вече с романа си „Любовният живот на една помакиня“, заради който чак беше разследван от Прокуратурата.
Сега, повече от всякога в наше време, международните игри са сложни до степен на пълно объркване в публиката. Инцидентът със самолета на украинските аеролинии, станал на територията на ислямската република, постави Канада в особената ситуация на заложник.
Оказа се, че появата на един роман, основаващ се на лична съдба, е в състояние да раздере булото на лъжата. След което всички, сякаш пробудени от унеса на фалша, започват да се питат: възможно ли е интелектуални авторитети да са покривали посегателства над деца?
Помня го, разбира се, но вече виждам образа му размазан като през мокро стъкло; пустата му памет, след година-две може и името му да ми изхвръкне от паметта. Но се оказа, че още пазя двете текстчета, които ми беше връчил при последната ни среща. Които ми беше завещал, така да се каже.
Продължавам темата за радостта, за която писах в навечерието на новата година, защото радостта е важна – тя е добродетел, тя е ценност, тя е дори Божия заповед, наред с любовта. Без радостта вярата до такава степен се изкривява, че или добива извратен вид, или изгубва смисъл.
Sofia MENAR, фестивалът за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, се провежда до 30 януари в Дома на киното, G8, Евросинема, Чешкия център и кино „Влайкова“. Фокусът тази година е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Прожекции има и във Варна, Пловдив и Стара Загора.
„Имагинерни конструкции“, изложба на Калия Калъчева в галерия „Нюанс“ в София. До 4 февруари.
Филмова панорама по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари: от 20 до 23 януари в Полския институт в София от 18 часа, вход свободен. Програмата – тук.
Продължение на проекта „Арфата разказва“ – на 22 януари, сряда, от 19 часа в Литературен клуб „Перото“ в НДК. С участието на арфистките Кохар Андонян и Илияна Селимска.
Тази интернет-страница използва "бисквитки", за да ви предоставяме по-добри услуги. Ако желаете да премахнете бисквитките, можете да направи това по всяко време от настройките на Вашия браузър. За повече информация прочетете нашата Политика за поверителност.РазбрахПолитика за поверителност
Политика за поверителност и правила за бисквитките
коментар