Днешното кино, за съжаление, става сякаш все по-глупаво. Особено холивудското, което се скъсва да ни предлага някакви комиксови, приказни и притчови герои като връх на седмото изкуство, наблягайки на ефектите, не на съдържанието.
Център на българското Възраждане е прочутата дъсчена църква във Фенер, там се заражда „българската мисъл и българската вяра в доброто бъдеще“. Там бъдещият „старинар“ Димитър Маринов служи като иподякон...
Пощенските пратки продължаваха да пристигат от всички краища на страната и от чужбина. Градът беше обсаден, вражеската артилерия методично го разрушаваше квартал подир квартал, но железопътната линия и гарата бяха непокътнати, може би защото по железопътната линия пътуваха товари, важни за нападателите.
Опитвам се да си представя тази последна тяхна вечеря. Дошли са в Йерусалим, където всеки израилтянин е трябвало да отиде за Пасха – празнуване на излизането на евреите от Египет, да занесе жертвеното си животно в храма, вечерта да се събере със семейството си, най-възрастният да прочете от свитъците благодарствени молитви за Изхода...
Малко преди 1989 г. у нас излезе книгата на Желю Желев „Фашизмът“. Мнозина от нас помним, че тя предизвика силен (разбира се в онова време не публичен) отзвук...
Мисля си от известно време за начина, по който един артист се отнася към работата си и „построява“ своите произведения. Предизвика ме към такива размисли изложбата на Катрин Томова в галерия „Нюанс“ (от 1 до 20.Х.2019 г.), наречена „Трънливи наслади"...
В предизборната ни ситуация, в която водещи фигури от доскоро съюзни политически формации си подхвърлиха претенции за разнообразни медицински тестове, възникнаха и сериозни социални проблеми. Като този с изтеглените от училище деца. Нещо, което е действителен проблем.
В българския език думата „старина“ е влязла отдавна, от незапомнени времена. Ала думата „старинар“ бива изкована малко след Освобождението от бащата на българската етнография – Димитър Маринов.
Тя изгрява рано сутрин, когато още е тъмно и нейни спътници са само бездомните кучета. Облякла е всичките си дрехи върху себе си и носи в ръцете си четири претъпкани големи здрави жълти найлонови торби – във всяка ръка по две. Вътре е цялото ѝ имущество.
Изложба „Финале“, последният си голям проект на Гауденц Б. Руф, се открива на 24 октомври, четвъртък, от 19 часа в галерия „Структура“ в София. Журито е подбрало произведения на 10 български художници до 40 години. До 11 декември.
Хорът на софийските момчета ще изнесе концерт, посветен на дългогодишните българо-японски отношения, на 24 октомври от 19 часа в голямата зала на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Входът е свободен.
Концерт „Славеят и розата“ на Стефани Кръстева, сопран и стипендиант на Националната стипендия „С усилия към звездите“. С участието на Зорница Гетова, пиано, и на Катерина Стоянова, поетесата и актриса. В програмата: творби на Белини, Доницети, Росини, Верди, Римски-Корсаков, Чайковски. На 25 октомври, петък, от 19 часа в СГХГ.
Международна графична изложба „На ръба“ се открива на 28 октомври от 18.30 часа в софийската галерия „Стубел“.
Тази интернет-страница използва "бисквитки", за да ви предоставяме по-добри услуги. Ако желаете да премахнете бисквитките, можете да направи това по всяко време от настройките на Вашия браузър. За повече информация прочетете нашата Политика за поверителност.РазбрахПолитика за поверителност
Политика за поверителност и правила за бисквитките
коментара