За все по-широко разпространяващата се антилиберална политическа религия от руски тип либералната демокрация се превръща в антагонист не на (различни от нея) светски идеи и визии, а на… божествената уредба, на сакралното, на религия-та.
Свободата по един абсолютно логичен начин ни води в друг свят – различен, особен, странен, и тъкмо този свят е описан в изложбата „Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!“. Румънските артисти не ни обещават, че този свят ще е мил, кротък и гальовен, съвсем обратно…
От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него.
Йоп Първи не обичаше да спи по гръб или по корем. Той спеше обърнат на едната или на другата страна, като периодично, когато ставаше през нощта, за да използва нощното гърне, променяше положението си. Така беше спокоен, че никое от двете му уши няма да се сплеска повече от другото.
Колкото по-силни стават гласовете на тези, които настояват, че стига сме гледали назад, нека гледаме към бъдещето, толкова по-ясно се усеща необходимостта от аналитичен и спокоен диалог за миналото ни, което до голяма степен остава криворазбрано и превратно оценено.
Ако старомодните ни историци – почти до един възпитани в духа на романтическата историография от ХІХ в. – можеха да си дадат сметка колко различна би трябвало да се изобразява историческата карта на нашия континент в различните епохи преди Новото време на етническите нации!
Когато на 6 септември 1885 г. княз Александър Батенберг влиза в Двореца след редовната си сутрешна езда, намира върху бюрото си купища телеграми. Пресяга, взема първата, най-отгоре, чете я. Телеграмата гласи: „… Целият народ на Южна България днес във всички градове и райони обяви Съединението със Северна България и провъзгласи Ваше Височество за княз…“
„Да се бориш с другите – това е живот; да се бориш със себе си, това е смърт. Ние взехме да се борим със себе си“, отбелязва Стоян Михайловски в статията си „По прекия друм“, публикувана през далечната 1901 г. И все пак, кой с кого се бори днес в България?
