За първи път виждахме пустиня. Истинска голяма пустиня, която стигаше до хоризонта. От вятъра ръбовете на дюните бяха станали остри като нож. А златният пясък беше ситен като захар. Отдавна се канехме да дойдем тук, на гости на Мансур. Семейството му живееше на три часа път от столицата, в сърцето на пустинята.
По време на пандемията всички си стояха вкъщи и неусетно полудяваха, защото не бяха свикнали да живеят сами сред четири стени, сами по цял ден в една стая, а за Александра това беше единствено възможното време за размишление, писане, четене...
Предупреждавам в самото начало: не съм против въведените у нас и в цяла Европа мерки за сигурност във връзка със сполетялото ни бедствие. Не се чувствам компетентен да определя доколко адекватни са те, в частност в нашата страна.
Границата между грижата за нашето здраве и преднамереното ограничаване на човешката свобода е толкова тънка, че днес разсъдъчната способност на разума едва ли е в състояние да я открои.
„В България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Войникът е паднал на колене, свел е глава и плаче за загиналите си другари и врагове в една братоубийствена война".
Извънредното положение е не просто излаз от нормалната ситуация, то е специфичен разрез на времето, в което живеем. Възприемем ли карантината като „стоп-кадър”, би трябвало да признаем, че този „кадър“ прави очевидни доста неща, за които преди не сме си давали сметка.
Напоследък ми попадна един текст. Който ме върна към един период от живота ми. Работех в един вестник. Редакцията на вестника се помещаваше в една голяма зала с много бюра, групирани по отдели. Линолеумът на пода беше разпран...
Ясно е, оттук нататък ежеседмичните ни колонки в Портала ще станат дневник на пандемията. Нямаме друга мисъл, друга тема, друг интерес. Няма друга тема в медиите.
Не бих искал да предизвиквам никого във време на изпитание, но се чувствам длъжен да споделя тук някои мисли, които тревожиха съвестта ми през последните дни.
Пусто, празно, страшно, чумаво, катастрофално… Изреждаме се да опишем ситуацията с COVID 19 и от ден на ден усещаме, че все повече думите не ни стигат. Да, в това е недостатъкът на думите – когато най ни трябват, те сякаш губят силата си; превръщат се в немощни клишета, които почти нищо не могат да изразят.
„Три сестри“, постановка на Тимофей Кулябин, Новосибирск – един от най-необикновените съвременни прочити на Чеховата пиеса, може да се гледа онлайн до 5 април с титри на руски и английски.
Галерия Сариев споделя онлайн на #sarievselfisolation. Правдолюб Иванов, Сън, който сънувах на 24 март, от серията Карантина 2020#PravdoliubIvanov.
Фестивалът„Мастър оф Арт” ще се проведе в две части: съкратено онлайн издание през април и пълно издание от 1 до 24 септември в кино „Люмиер Лидл“. От 9 до 30 април платформата neterra.tv ще представи над 25 пълнометражни филма, както и късометражни заглавия. Общата цена за всички тях е 10 лева.
Софийската филхармония излъчва записи от свои концерти в дните, в които трябваше да има концерти. На страницата си във Фейсбук – от 11 часа за детските събития и от 19 ч. за всички останали. Програмата – тук.
Тази интернет-страница използва "бисквитки", за да ви предоставяме по-добри услуги. Ако желаете да премахнете бисквитките, можете да направи това по всяко време от настройките на Вашия браузър. За повече информация прочетете нашата Политика за поверителност.РазбрахПолитика за поверителност
Политика за поверителност и правила за бисквитките
коментар