С времето западните съюзници започнаха да се съмняват, а впоследствие и съвсем престанаха да вярват в смисъла и ползата от задграничните си радиоемисии. Обратна връзка със слушателите си държавите от Свободния свят нямаха, резултатът от емисиите им беше невидим.
В „Любов във време на омраза“ на Флориан Илиес героите са напълно наясно, че времето не е на тяхна страна. Но това не им пречи да се оплитат в любовни истории, да си изневеряват, отчуждават, нараняват… И тук се намесват ирониите, ирониите на историята.
Докато препрочитах наскоро книгата на Емей Кейе „Началото на българската независимост и княз Александър“, ми хрумна, че тя е особено благодатна за един „невъображаем разговор“ с княз Александър Батенберг по наболелите въпроси на „българската съдба“.
В поезията на Елко Чернев може да се проследи целият процес на поетичната алхимия – от първите мехурчета във въображението през тромпетите на щастливите метафори до мрамора на завършените, изваяни, почти класически творби.
От Пасха до Петдесетница не казваме молитвата към Светия Дух, с която винаги започваме молитвите си. Дните от Възкресение до Възнесение са изпълнени с радост, а десетте дни от Възнесение до Петдесетница – с очакване. Христос вече се е възнесъл, а обещаният „друг Утешител“ още не е дошъл.
За мен пропутинските фашизоиди от „Възраждане“ са в странна симбиоза, в подводна, в скрита коалиция с… ГЕРБ (а дали не и с партията на Делян Пеевски). Ето как ще се опитам да обоснова това свое твърдение.
Най-вражеско Радио „Свободна Европа“ беше на първо място, защото според партийната идеологическа пропаганда беше финансирано, а значи и конципирано, и дирижирано от най-вражеската тайна и тайнствена служба под слънцето – „Цереу“.
Все ѝ казвах, че си е дошла с името: Божана на Бога, Господа, Дядо Боже, и Апостолова – заради деянията, които сторваше. Тя и в живота си някак се разпределяше между двете: Божана е поетът, писателят, радетелят на литературата, който я имаше за нещо много велико, много възвишено…
Ден след конвергентния доклад за еврото пишман националистическите страсти доста напомнят фойерверк, който пуква, преди окончателно да угасне. Независимо от всички читалищно приповдигнати призиви за „револуция“. И то не само при „възражданците“…
