Можем дълго да разсъждаваме защо в наши дни мемоарното до такава степен се конкурира с художественото повествование, включително с историческия роман. Един поглед към класациите за книги в световен мащаб показва как мемоарите категорично изпреварват по интерес фикцията.
Мъжът, който пристигна пеш, спря на площада и се огледа. Заобикаляха го мъртви сгради в различна степен на разруха. Но до тухлената стена на една от сградите имаше залепена чешма – гранитна плоча с чучур. И от чучура (о, небеса!) течеше вода.
Ние наричаме Благовещението „начало на нашето спасение“. А в началото на това начало е смущението. Откриването на вечната тайна започва през това трепетно смущение, както е казано в Давидовия псалом: „Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет“.
Към 800 г. средновековният европейски Запад излиза от своята предистория, защото именно тогава франкският крал Карл Велики успява да обедини практически всички континентални германски народи.
Дори световният шампион по референдуми – Швейцария – свиква народни допитвания само по локални, само по кантонални проблеми. А другите, общодържавните проблеми се решават от ресорните министерства и от правителството.
Както има фалшиви новини, „фейкнюз“, така има и фалшива литература, „фейклит“, авторите на която замъгляват главите на читателите с изсмукани от пръстите им истории за някакво идилично минало, в което всички плетат кошници и месят глина.
Основният проблем на „телефонната дипломация“, търсеща да реши съдбата на света, е, че тя претендира да е ефикасна, но скрива твърде много неща. Не знаем какво точно са си говорили над два часа във вторник Тръмп и Путин. „Мир с война“ или „война без мир“?
Бяха красиви дни. Комендантът ходеше с кожено яке и шал и лента на челото, която укротяваше буйната му коса, а очите му бяха черни като смола. Онова момиченце Радост, на която ние викахме Рут, направо пропадна в тези очи.
