Заживяхме в доста „срамни времена”, както ги определи наскоро Захари Карабашлиев, макар и все да се питаме не му ли е дошло времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има предел?
Липата жужеше. Беше пълна с един милион пчели. Беше голяма липа, садена още от дядото. Дядото сега го нямаше, но липата беше тук. Понякога той си мислеше, че тази липа е душата на дядото, която продължава да живее с тях. Жуженето на пчелите се чуваше чак от долната улица.
Както и да се опитвам да разбера протестиращите от BLM, това, което не мога да оправдая, е тяхната екстремистка насоченост към паметниците на културата. Поруганието над културата обръща колелото на човешкото развитие в обратна посока.
Не бива да се залъгваме – в България либералната (тоест парламентарната, многопартийната) демокрация въобще няма здрави и дълбоки традиции. И не само тоталитарната комунистическа власт има принос за това.
Може би не чак толкова въпросът: „Кой е Banksy?“, колкото въпросът: „Защо се крие Banksy?“ е по-меродавен. Свързано ли е с творчеството му, или вече е просто навик? Респективно: „Защо се огласява Christo?“; какво той цели с това, че излага плановете си на всички погледи?…
Парад на победата в Москва по време на пандемия, последван от грандиозно вечерно шоу на Червения площад, което пресъздава историята на СССР по особен начин – като балет в „червено и черно“.
Къщата беше на два етажа. Вторият етаж имаше само две стаички, а върху останалата част от плочата над първия етаж имаше обширна тераса. Скоро Вълка видя двамата горе на терасата. Те оживено разговаряха. След това бащата сложи ръцете си на раменете на сина и допря челото си в неговото. И продължи да му говори.
Най-напред ми хареса името на селото. Някога се е казвало Чайляк – турското название на грабливата птица каня. След „Звенарския“ преврат на 19 май 1934 г. се извършва най-масовото преименуване на селища в България. И Чайляк става Чайка. Една птица сменя името на друга.
Високото достойнство на човека измежду Божиите създания според библейската книга „Битие“ се състои в това, че той е сътворен „по образ Божий“, т.е. единствен е създаден като личност...
С Вера се сближихме постепенно. Тя сериозно ме респектираше – не с поведението си, като към всички млади хора тя и към мен проявяваше доброжелателство; респектът си беше моя тръпка – добре знаех коя е Вера Ганчева и какво е направила за българската култура.
Татяна Лолова представя своята книга „Дневници&делници“ (изд. „Книгомания“) на 6 юли (понеделник) от 18.30 ч. в Kino Cabana в София. С участието на Георги Тошев, който е съставител и редактор на изданието.
Изложба „Българийо, аз всичко тебе дадох…“, посветена на 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, се открива на 7 юли, вторник, от 11 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Премиера на спектакъла „О, ти, която и да си…“, посветен на любовната лирика на Иван Вазов, режисьор Бойка Велкова. На камерната сцена в Народния театър на 7 и 8 юли.
През юли TechnoMagicLand предлага демонстрации и работилници за младите любители на науката, както и две ваканционни програми. Повече на сайта на Територията на любопитковци, която се намира в софийския Техпарк.
С изложбата Мemento Mori се открива седмото издание на фотографския фестивал ФотоФабрика. Събрани са кадри от 18 български автори. До 16 август в Националната галерия, Двореца.
Тази интернет-страница използва "бисквитки", за да ви предоставяме по-добри услуги. Ако желаете да премахнете бисквитките, можете да направи това по всяко време от настройките на Вашия браузър. За повече информация прочетете нашата Политика за поверителност.РазбрахПолитика за поверителност
Политика за поверителност и правила за бисквитките
няма коментари