ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Жорж Бернанос

Писмо до европейците

Пазете се, хора от Европа! Ако не вземете мерки, държавата ще завземе всичко и ще се окаже, че сте избягали от тоталитарните полубожества, за да затънете бавно в съблазънта на анонимната диктатура.

Октомври, революцията и тоталитаризмът (3)

Ленин, този главен хигиенист на „диктатурата на пролетариата”, непрестанно зове да бъдат изметени „отломките на проклетото капиталистическо общество”.

Теодора Димова

Изчезващата доброта

Толкова много изписахме и изговорихме за Валери Петров. И въпреки това – чувството, че осиротяхме, че се оголихме, че оставаме още по-незащитени, още по-раними, още по-сами. Защото неговата доброта ни пазеше и ни защитаваше.

Андрей Захариев

Съд

Съдът в Хага оправда Воислав Шешел по всичките повдигнати срещу него обвинения. Това стана само дни, след като беше издадена присъда от 40 години затвор за Радован Караджич. Актът с оправдаването на Шешел предизвика полемики и най-вече думи на изумление и шок, както и на възмущение.

Щафета от закономерности или порой от случайности?

Ако питате мене, световният исторически процес не е нито щафета от закономерности, нито порой от случайности, а симбиоза от двете...

Калин Янакиев

Апокалиптика и политика (6)

Класически библейски „топос”, който традиционно се използва от привържениците на катастрофичния възглед за историята, е знаменитият епизод от книгата на св. прор. Даниил, в който боговдъхновеният мъж тълкува съня на вавилонския цар Навуходоносор.

Крив свят

Прахът се трупаше върху книгите като сняг. Ставаше все по-гъст. Книгите бяха много. Двете библиотеки в стаята бяха претъпкани. Книги имаше върху облегалката на дивана. И по пода също имаше високи по един метър кули от книги, между които имаше изсечени пътечки за минаване.

Приказница

„През това време“ („Жанет 45“, 2020), новата книга на Инна Пелева, – не зная дали нарочно, или не, но навява асоциации с едно друго начало, където е налице времето – „Имало едно време“, както започва всяка вълшебна приказка.

Рейнджър

Човекът се качи във влака. Влакът тръгна. Човекът се придвижи до първите вагони, където беше и вагон-ресторантът. Влезе вътре, беше празно. Поръча си една бира и се загледа през прозореца. Очите му бяха силно присвити, сякаш се намираше в пустинята. Сервитьорката дойде до масата му.

„Лявото“ след 1989 г.

Поредното „писмо на 50-те” в БСП за съдбата на „лявото” не е новост. Твърдя, че е поредното, тъй като се сещам за поне няколко „червени писма” през последните седем години, изпълнени с едни и същи констатации за „предаването на левите идеи” и „отказа от автентично лявото”.