В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай.
Глобалната финансова и икономическа криза отново ни изправи пред контраста между един „добродетелен” Север и един „прахоснически” Юг.
Това лято най-сетне успях да попътувам, а значи и да поразгледам и поразмишлявам на спокойствие. Затова сметнах, че си заслужава да споделя нещо от видяното и помисленото.
На това лято изглежда му е било писано да остане в спомените ни не с рекордните температури, а със специфичните обгаряния или възпаления, които остави върху съвкупната памет на нацията.
Човек обича да чете за чудеса, да знае, че на този свят продължава да има място за чудеса. Защото иначе човешката самота е непосилна.
